О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 20,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1044 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на застрахователното и презастрахователно акционерно д-во „А”-София с вх. № 31802/18.VІ.2009 г., подадена против въззивното решение № 548 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 27.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 2381/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 37-и с-в, от 21.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 15609/06 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на този застраховател с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ – във вр. чл. 45 ЗЗД, предявени срещу Ж. Т. Т. от гр. Я. за присъждане на сума в размер на 3 410.28 лв. като изплатено застрахователно обезщетение във вр. с настъпило на 7. Х.2005 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 18.VІІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, както и иска на д-вото по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 266 лв. срещу същия деликвент за периода от 16. ХІ.2005 г. и до подаване на исковата молба – 18.VІІ.2006 г.
Това въззивно решение е било постановено и при участието на застрахователната компания „Х” А. – София /в несъстоятелност/.
Оплакванията на касатора З. „А” – София са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това застрахователят претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите му претенции да бъдат уважени в предявените им размери.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказване на извършено по банков път плащане, когато ответната по спора страна не оспорва факта, че сметката й е била надлежно заверена. Този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но заедно с това бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с наличието на първата предпоставка, обосноваваща допустимост на касационния контрол, позоваването на застрахователя касатор е върху три решения на отделни състави на Софийския районен съд, както следва: 1/ Решение на 64-и с-в от ГК на този съд по гр. д. № 849/07 г. ; 2/ Решение на 46-ти с-в по гр. д. № 4944/05 г.; 3/ Решение на 77-ми с-в по гр. д. № 1747/2007 г.
Ответникът по касация Ж. Т. Т. от гр. Я., така както и конституираното в процеса като трето лице-негов помагач „Х” А. – София /в несъстоятелност/ не са ангажирали становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на З. „А” – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г., издадено по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие „с друго влязло в сила” решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. При липсата на данни цитираните от касатора застраховател три първоинстанционни решения на Софийския районен съд да са влезли в сила, не може да се прави констатация, че релевираният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК досежно наличието на приложно поле на касационния контрол, тъй като в изложението на застрахователя касатор не се навеждат конкретни доводи за неяснота или непълнота на разпоредбата на чл. 305 ТЗ, за да се налага тълкуването й, а и няма данни да е била създадена поради неточно тълкуване на този текст съдебна практика, за да се налага промяната й, респ. осъвременяването й с оглед междувременно настъпили изменения в законодателството или в обществените условия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 27.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 2381/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2