О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 239 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от с. З., община А., област Пловдивска чрез процесуален представител адв. Ж срещу решение № 1* от 09.12.2008г. по в. гр. д. № 2417/2008г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решение № 87 от 05.06.2007г. по гр. д. № 4182/2007г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. от с. З. срещу „Г” О. , гр. П. обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 090,70 лв., представляваща платени без основание суми по фактури № 4544/15.12.2004г. и № 4546/15.12.2004г. ведно с изплатената лихва за забава, считано от 16.12.2004г. до 02.03.2005г., в размер 130 лв., и на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 15.03.2007г. до 11.12.2007г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Г” О. , гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становището на касатора, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че платената от ищеца на ответника сума в размер 5 090,70 лв., представляваща стойност на гориво по фактури № 4544/15.12.2004г. и № 4546/15.12.2004г., по изп. дело № 3289/2005г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, ІІІ район е на основание влязло в сила съдебно решение № 237/14.10.2005г. по т. дело № 78/2005г. на Пловдивски окръжен съд, с което съдът е установил, че Д. Д. дължи на „Г” О. спорната сума и го осъдил да я заплати. По тези съображения решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Касаторът не е посочил кои материалноправни и процесуалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въз основа на въззивното решение и данните по делото материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, могат да бъдат формулирани по следния начин: налице ли е липса на основание за извършеното плащане; преклудира ли се правопогасяващото възражение за извършено плащане след влизане в сила на решението по предявен иск за заплащане цената на продадена стока по определени фактури.
По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните и приложени от касатора решение № 1* от 11.07.1995г. по гр. д. № 2372/1994г. на ВКС, V г. о. и решение от 20.05.2005г. по гр. д. № 182/2004г. на РС Дулово не установяват противоречива съдебна практика по горепосочените процесуалноправни въпроси. Посочените решения са постановени по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не по искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и разрешените с тях правни въпроси не са идентични с въпросите по обжалваното решение. Освен това по отношение на решението на РС Дулово не са представени доказателства, че е влязло в сила.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД има формирана съдебна практика на ВКС, която не са налага да бъде променяна. Многократно ВКС се е произнасял, че след влизане в сила на решението по спора се преклудират всички възражения на ответника, които е могъл да направи в исковото производство.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 09.12.2008г. по в. гр. д. № 2417/2008г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.