О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
ГР. София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4834/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. и С. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №538/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. Н. главен иск с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, за признаване нищожността на сключения между страните с нот. акт №1/2011 г. договор за продажба на недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52,80 кв.м. и гараж със застроена площ от 14,70 кв.м. в [населено място], поради липса на съгласие, липса на основание и като привиден, и евентуалните искове по чл. 29 ЗЗД – за унищожаване на този договор, като сключен с измама и по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената. Уважен е предявеният от И. Н. и Н. Н. срещу касаторите Б. иск по чл.108 ЗС – за признаване правото на собственост и предаване на владението на продадения им с посочения договор недвижим имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на недопустимост на въззивното решение и на противоречието му с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следните два въпроса от предмета на спора: Как се определя правната квалификация на предявените искове от съда – съобразно дадената им квалификация от самия ищец или съобразно изложените в исковата молба фактически обстоятелства?; Наличието на осн. по чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД изключва ли възможността сделката да бъде обявена за нищожна на друго основание, в частност – чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД ?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Касаторите обосновават вероятната недопустимост на решението с това, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, вместо по предявените такива. Сочат, че правната квалификация на исковете се определя, според практиката на ВКС, въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т.е. от твърдяното спорно материално право – ППВС №2/77 г. По настоящото дело, според касаторите, те са предявили освен разгледания и отхвърлен от въззивния съд иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и евентуален иск по чл.26, ал.1,пр.1, вр. с чл.209 ЗЗД, който въззивният съд не е разгледал, тъй като е приел, че не е сезиран с такъв иск.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петутима на исковата молба. В случая те сочат на иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД – за нищожност на договора като симулативен /ищците продали фиктивно, без да желаят последиците от сделката, имота на ответницата, като продължили да живеят в него/. Изменение на иска по основание може да се направи в срока и по реда на чл.214 ГПК, но не и пред въззивната инстанция – ТР №1/2001 г., т.9 и ТР№1/2013 г. ОСГТК. Когато съдът е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, точната правна квалификация на иска обуславя правилността, а не допустимостта на решението, както е прието в цитираното от касатора р. по гр.д. №3693/15 г. на трето г.о. на ВКС.
С оглед на изложеното не е налице и соченото от касатора противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. На първия от поставените в контекста на това основание въпроси отговор е даден в посочената по-горе практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. При липсата на предявен и разгледан иск по чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД, практиката, на която се позовават касаторите е неотносима към спора и изводите на въззивния съд по съществото му, затова не обосновава допълнителното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №538/15 г. от 24.06.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: