О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София,10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1349 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Трудово производителна кооперация Септември” срещу определение № 501 от 06.03.2018г., постановено по ч.гр.д. № 480/2018г. от Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1021 от 30.01.2018г. по гр.д. № 20199/2017г. на Районен съд – Пловдив за връщане, поради недопустимост, на исковата молба на частния касатор, с която същият е предявил отрицателни установителни искове за собственост срещу [фирма] и [фирма] относно притежавани от [община] идеални части от поземлен имот, в който ищецът е съсобственик.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, съответно поддържа, че частната касационна жалба е неоснователна. Претендира разноските за настоящата инстанция.
Ответникът, [фирма] не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че ищецът твърди в исковата молба, че първият от ответниците се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиване на идеалните части от имота, собственост на [община], и впоследствие е продал същите на втория ответник. Правният интерес от отрицателните установителни искове за собственост е обоснован с възможността да се предяви иск за делба на имота срещу действителния собственик на идеалните части- [община], тъй като ищецът е притежател на останалите идеални части върху имота. Въззивната инстанция се е позовала на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, като е извела, че липсва правен интерес на ищеца от завеждане на отрицателните установителни искове за собственост. Посочено е, че ищецът не твърди правата му върху имота да се оспорват от ответниците, нито че би имал възможност да придобие някакви права, отричайки тези на ответниците. Ищецът е обосновал правният си интерес от възможността да предяви иск за делба на имота срещу действителния му съсобственик – [община], за предявяването на който не съществува пречка. Изложени са съображения, че доколкото между ответниците и [община] е налице спор за собственост върху процесните идеални части от имота, то същият не би могъл да бъде разрешен посредством предявен от ищеца отрицателен установителен иск, тъй като постановеното по него решение би имало сила на присъдено нещо само за страните по делото.
В изложението към жалбата се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК относно обусловилите изхода на спора въпроси: /1/ С., притежаващ една част от съсобствен недвижим имот има ли правен интерес от отрицателен установителен иск, с който да установи, че лицето, легитимиращо се с нотариален акт като съсобственик на останалата част на същия имот, не притежава право на съсобственост върху другата част от съсобствения имот?; /2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви или може да препрати на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, чийто акт е потвърдил?
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси не покриват общия критерий за допускане на касационния контрол. Освен, че ищецът не извежда собствени права върху идеалните части, предмет на спора, решаващият състав се е позовал и на факта, че решението няма да има сила на присъдено нещо спрямо лицето, за което ищецът поддържа, че се явява действителен собственик на идеалните части от съсобствения имот, относно който решаващ извод на съда не е формулиран въпрос. Освен това, даденото от въззивната инстанция разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 8 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, според което правен интерес от отрицателен установителен иск е налице: ако ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние- давност; или има възможност да придобие правата, ако отрече правата на ответника. В случая, ищецът – съсобственик на имота, не сочи да се оспорват неговите идеални части от имот, които не са и предмет на спора; не предявява права върху останалите идеални части от имота, като вкл. не твърди да ги е придобил по давност, като дори да бъдат отречени правата на ответниците върху останалите идеални части от имота, ищецът няма да придобие права върху тях или други права. С оглед на това не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като наличието на задължителна практика на ВКС, която съгласно чл.130 ГПК е задължителна и за настоящия състав, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва твърдяното от ищеца във втория му въпрос препращане по реда на чл. 272 ГПК в обжалвания акт към мотивите на първата инстанция. Въззивният състав е изложил свои мотиви, а фактът, че те съвпадат с тези на първата инстанция не представлява липса на мотиви на въззивния съд или препращане по чл.272 ГПК, което винаги е изрично.
С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касация.
Предвид изхода на спора, на ответника по частната касационна жалба, [фирма], следва да бъдат присъдени разноски за настоящото дело в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 501 от 06.03.2018г., постановено по ч.гр.д. № 480/2018г. от Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Трудово производителна кооперация Септември”, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК,[ЕИК], направени разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.