О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 12.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2831 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] и А. Ф. К. чрез адвокат Р. А.-О. срещу решение № 918/05.05.2015 г. /записано в жалбата под № 3918/ на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 6 състав по в.т.д. № 867/2015 г., с което е отменено отхвърлително решение на Благоевградски окръжен съд /Б./ по предявени искове по чл.422 ал.1 ГПК и е постановено друго, уважаващо същите – за установяване и дължимост солидарно от [фирма] и А. Ф. К. на [фирма] на посочени суми по записи на заповед, за които са издадени заповеди за изпълнение със законните последици. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Б. са предявени обективно съединени искове по чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] и А. Ф. К. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца посочени суми по 6 записи на заповед с падеж на предявяване със законна лихва, за които са издадени заповеди за изпълнение – съответно за 22010.99 евро, 18719.60 евро, 13352.57 евро, 11070.04 евро, 7091.54 евро и 3721.11 евро, сумите уточнени с допълнителна молба към кой договор са отнасят, за какви задължения по него. За да отмети отхвърлителното решение на Б. и постанови уважително такова, САС е приел, че между страните са сключени договори за финансов лизинг за оборудване, по които за обезпечаване вземанията на лизингодателя срещу лизингополучателя и настоящ касатор са издадени записи на заповед от [фирма] авалирани от А. Ф. К., чието възражение, че не е подписал записите е прието за неоснователно с оглед заключението на съдебно-графологична експертиза. Прието е, че всички записи на заповед са издадени при падеж на предявяване и предявяването представлява необходимо условие за настъпване на изискуемостта. САС е приел, че за доказване на предявяването са приложени нотариални покани, установяващи връчването на А. Ф. К. като авалист и управител на ответното дружество. С оглед направеното оспорване от ответниците, че не са получавали съобщенията от посочения в поканата нотариус, САС е приел, че при надлежни указания от Б. в доклада по чл.146 ГПК и незаявени доказателствени искания от ответниците, настоящи касатори, следва да се приеме за доказано, че така представената нотариална покана с рег. № 4630 е връчена както е посочено в нея – на 27.08.2009 г. на ответника А. Ф. К.. По отношение на нотариалната покана с рег. № 4628 също е прието, че е надлежно връчена с оглед липсата на опровергаване на връчването от показанията на разпитаните по делото свидетели, установили връчване при отказ на ответника А. Ф. К.. Съдът е изложил съображения, че според показанията на разпитаните свидетели на посочената дата поканата е достигнала до ответника А. Ф. К., което е удостоверено впоследствие от нотариуса, оправомощен с правата по чл.50 ЗННД, за което форма за доказване не е предвидена. Обсъдена е връзката между издадените записи на заповед и каузалните правоотношения между страните, а именно сключените 6 броя договори за финансов лизинг на оборудване, като е прието, че страните не оспорват връзката между издадените записи на заповед и сключените договори, чиито задължения те обезпечават при изрично посочване текстове от всеки договор. При така сключените договори, издадени записи на заповед, чиито задължения те обезпечават и изслушаната ССЕ, САС е приел, че ответниците, сега касатори не са установили погасяване на съществуващи и изискуеми към 29.05.2012 г. задължения към тях до приключване на съдебното дирене. За този си извод САС се е позовал на т.9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1.„Въпросът за идентичността на исковата претенция със заявената в заповедното производство.“ Първият въпрос е във връзка със спора и с него се визира вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и противоречие с ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС. Данни за вероятна недопустимост и противоречие с ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС в случая няма. И Б. и САС са изложили подробни съображения във връзка с предявените искове по чл.422 ГПК, уточнението им с две допълнителни молби в изпълнение указанията на съда и съответствието на изложените обстоятелства и петитум в тях във връзка със задълженията, предмет на установителните искове и тези по издадените заповеди за изпълнение, поради което е налице идентичност на същите, а не различие каквото поддържат касаторите. 2.„Надлежно ли е връчването на нотариална покана за предявяване на запис на заповед,ако то е извършено от лице, което е извън кръга на служителите на нотариуса, а е в кръга на служителите на ищеца?“ и 3.„Надлежно ли е връчването на нотариална покана за предявяване на запис на заповед, извършено в офиса на поемателя, а не по седалището на дружеството-издател и по местоживеенето на авалиста?“ Втори и трети въпрос касаят връчването на нотариални покани №№ 4628 и 4630, но са некоректно поставени с оглед изложените от САС съображения, формиращи решаващата воля на съда за надлежно връчване на същите и в този смисъл въпросите са необуславящи изхода на спора /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Така за покана № 4630 при дадени от съда указания ответниците, сега касатори не са ангажирали доказателства за твърденията си, оспорващи връчването, при липсата на каквито доказателства съдът е приел надлежно връчване. За връчването на другата покана № 4628 са изложени съображения основани на събрани по делото гласни и писмени доказателства, с оглед на които съдът е приел, че поканата действително е достигнала до адресата.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918/05.05.2015 г. /записано в жалбата под № 3918/ на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав по в.т.д. № 867/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.