О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 14.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1385/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на А. Л. А. в качеството му на синдик на „С. Екс” ЕООД (в несъстоятелност) със седалище в с. Дреновец и на С. Н. Д. от гр. Пазарджик срещу определение № 13 от 07.01.2019 г., постановено по т. д. № 16/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение са оставени без разглеждане подадените от синдика А. А. и от С. Д. – кредитор в производството по несъстоятелност на „С. Екс” ЕООД /н./, частни жалби срещу определение № 753 от 22.10.2018 г. по т. д. № 74/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е разрешено на основание чл.638, ал.3 ТЗ продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 10/2013 г. на ЧСИ Г. Т. срещу несъстоятелния длъжник „С. Екс” ЕООД /н./ за реализация на дадени в полза на кредитора „И.” АД обезпечения – ипотека на недвижим имот по нот. акт № 194, т.ІV, рег. № 6390, нот. д. № 803/2017 г. на нотариус Н. Х. с рег. № 154, подновена с вписване в Служба по вписванията под № 7123/04.08.2017 г., по отношение на два недвижими имота /лозя в землището на [населено място] и [населено място]/, и е прекратено производството по жалбите.
Частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. Поддържат оплаквания, че въззивният съд неправилно е мотивирал преценката си за недопустимост на частните жалби с указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС за необжалваемост на определенията по чл.638, ал.3 ТЗ, без да съобрази, че жалбите са подадени преди приемане на тълкувателното решение и към момента на завеждането им в съда не са съществували процесуални пречки за тяхната допустимост.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от кредитора в производството по несъстоятелност на „С. Екс” ЕООД /н./ „И.” АД, в които са изложени съображения за неоснователност на частните жалби и за потвърждаване на обжалваното определение.
Синдикът на „С. Екс” ЕООД /н./ е подал отговор на депозираната от кредитора С. Д. частна жалба като е изразил становище за основателност на жалбата и на заявеното с нея искане за отмяна на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
За да остави без разглеждане частните жалби на синдика на „С. Екс” ЕООД /н./ и на кредитора С. Д. и да прекрати производството по тях, Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбите са процесуално недопустими, тъй като са насочени срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение на съд по несъстоятелността, с което е разрешено на основание чл.638, ал.3 ТЗ продължаване на предприетото от кредитора „И.” АД принудително изпълнение върху недвижими имоти от масата на несъстоятелността. Въззивният съд е аргументирал извода си за недопустимост на жалбите с указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС, според които определенията по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежат на обжалване.
Определението, с което частните жалби за оставени без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Според т.6 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, определението на съда по несъстоятелност по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като по отношение на него не е налице нито една от предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В съобразителната част към тълкувателното решение е разяснено, че независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК; Поради липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивният съд е бил сезиран с частни жалби срещу определение по чл.638, ал.3 ТЗ на съд по несъстоятелността, с което е дадено разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение върху имущество от масата на несъстоятелността. Предвид възприетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2017 г. на ОСТК на ВКС разрешение за необжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че частните жалби са процесуално недопустими и не следва да бъдат разглеждани по същество.
Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели, че въззивният съд не е следвало да съобразява указанията на ОСТК в цитираното тълкувателно решение, тъй като решението е прието след подаване на частните жалби. Преценката дали частните жалби са допустими е извършена към момента на постановяване на обжалваното определение, когато тълкувателното решение вече е било прието и обявено на официалната страница на Върховния касационен съд. Указанията в решението са задължителни за всички съдилища в Република България и въззивният съд е процедирал правилно ги е взел предвид при формиране на изводите си относно допустимостта на жалбите.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 от 07.01.2019 г., постановено по т. д. № 16/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :