О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 15.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1587/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца С. Х. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. Т. против въззивно решение на Апелативен съд-В., Гражданско отделение № 116/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 261/2011 г. в частта, с която е отменено решение на Варненски окръжен съд № 134/16.02.2011 г., постановено по гр. д. № 314/2010 г. в частта, с която ответник И. П. Л. ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на С. Х. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 6300 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключен между тях предварителен договор от 1.02.2008 г. в размер на законната лихва за периода от 21.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 17.02.2010 г. на основание чл. 79, ал. 2 ЗЗД, както и за заплащане на разноски в размер на сумата 720 лв., като е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен, като неоснователен.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочено, че основният въпрос, който съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС /т. 7 от ППлВС № 1/1979 г./ е този за дължимата мораторна лихва за времето от 21.02.2008 г. до 17.02.2010 г./датата на подаване на исковата молба/ , като е счел, че след като законът не е определил моментът, в който длъжникът изпада в забава, то лихва следва да се дължи от предявяване на исковата молба, но не и за минало време.
Касационна жалба е подадена и от ответника И. П. Л. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ю. Боева срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение на Варненски окръжен съд № 134/16.02.2011 г., постановено по гр. д. № 314/2010 г. в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /неосъществено основание/ е осъдена И. П. Л. да заплати на С. Х. Т. сумата 30 000 евро, представляваща платена от ищеца в качеството му на купувач по предварителен договор, сключен на 1.02.2008 г. цена по договора, ведно със законна лихва върху главницата /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, считано от датата на предявяване на иска 17.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с Р. № 1186/19.05.1960 г. по гр. д. № 1448/60 г., ІІІ г. о.; Р. № 15/3.02.1959 г. по гр. д. № 135/1957 г., ОСГК; Р. от 4.08.2007 г. по гр. д. № 10/2007 г. на Арбитражен съд при Б.; Р. № 249/17.05.2011 г. по н. д. № 1395/2011 г., ІІ н. о.; Р. № 724/17.11.2008 г. по т. д. № 405/2008 г., ТК, ІІ о., копия от които са представени.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
На 1.02.2008 г. между страните по делото е сключен предварителен договор, по силата на който И. П. Л. е поела задължение спрямо С. Х. Т. да учреди в негова полза право на строеж и да му построи в срок от 18 месеца от даване на строителна линия апартамент № 9 с площ 60.72 кв. м. с избено помещение от 7.30 кв. м. в предстояща да бъде построена жилищна сграда в [населено място], [улица] при продажна цена 30 000 евро, изплатена от Т. на Л. чрез превод на няколко вноски-1.02.2008 г.-4000 евро + 2000 евро; 21.02.2008 г.-24000 евро. С исковата си молба С. Х. Т. против И. П. Л. поддържа, че срокът, в който съгласно раздел ІІІ, т. 4 от договора е трябвало да получи завършен и годен за обитаване апартамент е изтекъл на 23.02.2009 г., че той разваля договора поради неизпълнение от страна на ответницата, както и че тя следва да му върне сумата 30000 евро, да му заплати лихва за времето от получаването на сумата-21.02.2008 г. до деня на завеждане на делото /17.02.2010 г./ в размер на 6300 евро, както и законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата от 30000 евро. В исковата молба още се твърди, че при сключване на договора ответницата е била собственик на 200 кв. м./ид. ч. от дворното място, цялото от 297 кв. м., че на 8.05.2007 г. е издадено разрешението за строеж № 96 от гл. архитект на [община], че на 23.08.2007 г./преди предварителния договор/ е дадена строителна линия и ниво на строежа/, както и че на 23.02.2009 г. е изтекъл срока /18 месеца/, уговорен от страните в предварителния договор, но тъй като строежът не е бил завършен в уговорения срок продавачът е неизправна страна по договора. Не се спори по действителността на предварителния договор с нотариална заверка на подписите. При сключване на договора ответницата се е легитимирала с нот. акт № 87/6.10.2006 г. за придобито право на собственост на 200 кв. м./ид. ч. от имота, върху който вместо парична престация тя е трябвало да престира построяване на сграда. Със заключение на СТЕ е установено, че към датата на изготвянето на експертизата /12.01.2011 г./ сградата е частично изпълнена в груб строеж при степен на завършеност 30%.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изплатил задължението си по договора, като е изплатил уговорената продажна цена. Ответницата е поела с договора две задължения: да прехвърли на ищеца право на строеж върху апартамента и да го построи в срок от 18 месеца, считано от датата на протокола за определяне на строителна линия и ниво. Неизпълнено от ответницата е задължението за извършване на строителството в уговорения срок – 18 месеца, считано от датата на протокола за определяне на строителна линия и ниво на строежа-строителната линия е дадена на 23.07.2007 г./, падежът на задължението е изтекъл на 23.01.2009 г., а степента на завършеност на сградата към м. януари 2011 г. е 30 % /закл. СТЕ/. Неоснователно е възражението на ответницата, че е налице неоснователен отказ на купувача от договора съгласно т. 10 от предварителния договор. Налице е основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на поето от ответницата задължение. Съдът е счел развален договора между страните с достигане на преписа от исковата молба до ответницата. На основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ответницата следва да върне главницата и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Неоснователен е искът за лихва за предходния период.
Не е налице основанието за допускане касационно обжалване по жалбата на ищеца-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С т. 7 от ППлВС № 1/1979 г. е уреден въпросът за приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. за деня, от който вземането при различните хипотези на чл. 55 ЗЗД става изискуемо и от който ден започва да тече съответният давностен срок. За третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /отпаднало основание/, както е в процесния случай е прието, че основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
Следователно по правния въпрос, формулиран с изложението към касационната жалба, касаещ акцесорната претенция за присъждане на лихва за периода преди подаване на исковата молба в съда въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по цитираното ППлВС.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване по жалбата на ответницата.
Не е посочен правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това Р. № 1186/19.05.1960 г. касае договор за доставка на кантар. Вещта е съществувала и ТКЗС е следвало да я приеме. Р. № 15/3.02.1959 г. разглежда отношения съществували към 1957 г. и не е относимо към конкретния случай. Решенията на Арбитражния съд към Б. не е съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Р. № 249/17.05.2011 г. е постановено по наказателно дело по повод обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. Р. № 724/17.11.2008 г. разглежда спор относно неравностойност на престациите.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-В., Гражданско отделение № 116/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 261/2011 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: