О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 18.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 27 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. [фирма] чрез юрисконсулт Ц. М. срещу решение № 419/17.10.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 664/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – В. В. В. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пазарджишки районен съд /ПРС/ е предявен установителен иск от З. [фирма], с който ищецът иска да се приеме за установено по отношение на В. В. В., че съществува вземане на ищеца към ответника в размер на 17535.59 лв. главница, мораторна лихва от 3633.33 лв., законна лихва върху главницата от 07.09.2010 г. и разноски в размер на 1085.07 лв. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.09.2010 г. по ч.гр.д. № 3528/2010 г. по описа на ПРС. Искът е отхвърлен от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че предявеният иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.213 ал.1 КЗ е неоснователен. Приел е, че претенциите по иска касаят вземане, което ищецът претендира в своя полза и представляващо изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” с мораторна лихва на собственик на застраховано при него МПС, увредено при ПТП от 20.08.2008 г. между него и ответника В., управлявал ППС с животинска тяга /каруца с кон/. ПОС е приел, че ответникът В. В. не е причинил процесното ПТП с поведението си на пътя като водач на ППС и това му поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, нито с причинените увреждания на лекия автомобил, собственост на другия участник в ПТП-то – В. И., застрахован при ищеца със застраховка „пълно каско”. Прието е, че в случая причинител на процесното ПТП е водачът на застрахованото МПС, който се е движил със скорост, значително по-висока над разрешената, не е забелязал своевременно движещата се каруца и вместо да предприеме маневра /заобикаляна/ с навлизане в лентата за насрещно движение и реализира ПТП, би било достатъчно да задейства спирачната система, без да бъдат причинени щети, което не е сторено. Изводът е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства: свидетелски показания, протокол за процесното ПТП, заключение на САТЕ, съпоставка на щетите по МПС-то и ППС-то с животинска тяга /каруца с кон/. ПОС е приел, че в случая ищецът не е направил своевременно искания как да процедира вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ при дадена от ПРС възможност за това, , нито е оспорил заключението на САТЕ, поради което не е налице допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, довело до нарушение на принципа на равенство на страните.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. Налице ли е преклузия по отношение на искането във въззивната жалба за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, при положение, че такова искане не е било допуснато от първата инстанция, поради допуснато съществено процесуално нарушение?
2. Въпроси, касаещи доказателствената сила на протокола за ПТП като свидетелстващ документ относно механизма на ПТП.
3. Налице ли е нарушение на принципа на равенство между страните, когато допуснатото вещо лице работи само по показанията на свидетели на едната страна?
Въпросите касаят общо твърдени процесуални нарушения на първоинстанционния и въззивния съд, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК с оглед разграничението на основанията по чл.280 ГПК и чл.281 ГПК, но и за каквито няма данни по настоящото дело. В случая въззивния съд изрично е посочил в мотивите си, че ищецът, сега касатор, не е направил своевременно искания как да процедира вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ при дадена от ПРС възможност за това, не е оспорил заключението на автотехническата експертиза и не може да отстрани тези пропуски в собственото си поведение с доказателствени искания пред въззивната инстанция. Представеният протокол за ПТП е обсъждан наред с всички останали доказателства при съобразяване с всички установени и относими факти към механизма на процесното ПТП. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. С така поставените въпроси касаторът търси ново разрешение на спора в негова полза при нова фактическа обстановка, непочиваща на събраните по делото доказателства. Това не съставлява въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловили изхода на спора, нито противоречиво разрешаване на същите от съдилищата /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/. Приложеното определение на ВКС по чл.288 ГПК не обуславя такова противоречие /т.2 и 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а решенията на ВКС и СГС са неотносими, доколкото са постановени по казуси, обективно неидентични с настоящия. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само посочването на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната по жалбата страна направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419/17.10.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 664/2011 г.
ОСЪЖДА З. [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на В. В. В. от [населено място], [община], [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.