О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С.офия 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 34/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Д. Т., Р. А. М. и Д. А. М./ процесуални правоприемници на починалия в хода на делото ответник А. М. Т./ чрез техния пълномощник адв. Св. З. против въззивно решение № 940 от 29.05.2018 г. по в.гр.д. № 2406/2017 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Иска се допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за доказателствата, които се събират служебно, както и по въпроса за задължението на съда да приложени разпоредбата на чл. 34 ЗН, когато са дарени или завещани няколко имота.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. М. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, обективирано в нотариален акт № …., т. …, дело № …./ 02.02. …. г., извършено от общия на страните наследодател М. Т. В. в полза на неговия син А. М. Т.. Предмет на дарението са 5/8 ид. части от дворно място, цялото с площ 820 кв.м, съставляващо парцел …. в кв. …. по плана на [населено място], В. област, ведно с 5/8 ид. части от построените в него жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м и два гаража, всеки със застроена площ от 35 кв.м.
М. Т. В. е починал на 20.10.2014 г. и е оставил наследници по закон ищцата Д. П. и ответникът А. Т., които са негови деца.
От представените по делото писмени доказателства- нотариални актове за сделки и решения на поземлена комисия за възстановяване на собственост върху земеделски земи, въззивният съд е приел за установено, че към момента на смъртта си М. В. е притежавал следните недвижими имоти: 1/3 ид. част от дворно място в [населено място], цялото с площ 1 512 кв.м, съставляващо парцел І-10 по плана на селото, и от земеделски земи с обща площ 1.255 дка, находящи се в землището на [населено място], които е получил по наследство от своя баща Т. В. Т.; 4/36 ид. части от земеделски земи , получени по наследство от съпругата му Р. В. Т. и дъщеря му Т. М. К.. Това са имотите, които заедно с недвижимите имоти, предмет на дарението са формирали масата по чл. 31 ЗН.
За остойностяване на имуществото на наследодателя пред първата инстанция са назначени и изслушани две съдебно- технически експертизи. Въззивният съд, като е приел, че в тях не е дадена оценка на земеделските земи, които наследодателят е придобил по наследство от съпругата си Р. Т., както и че не е ясно дали дареният имот е оценяван съобразно състоянието му към датата на дарението, е назначил служебно допълнителна съдебно- оценителна експертиза. Въз основа на заключението, дадено от в.л. Ж. Б. и на заключението по повторната съдебна експертиза, приета пред първоинстанционният съд е приел, че към момента на смъртта на М. В. чистият актив на наследството е 3 732.22 лв. Тъй като наследодателят е оставил за наследници двете си деца, които получават по равна част, ищцата Д. П. е получила от чистия актив имущество на стойност 1 866.11 лв. Към стойността на чистия актив от наследството съдът е прибавил стойността на дарените 5/8 ид. части от подарения имот, която възлиза на 39 562.50 лв. По този начин е определил, че стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН е 43 294.72 лв., а стойността на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследниците е по 14 431.57 лв. Тъй като от чистия актив ищцата получава имущество на стойност 1 866.11 лв., е направил извод, че дарението, извършено в полза на ответника, накърнява запазената й част със сумата 12 565.46 лв., с която следва да бъде намалено.
Съдът е обсъдил предпоставките за прилагане на чл. 36, ал.2 ЗН, при които възстановяването на запазената част може да се извърши в натура чрез отделяне на имот и е приел, че в случая не са налице, тъй като стойността на дарения имот надвишава разполагаемата част и запазената част на надарения, взети заедно, както и поради това, че предмет на дарението са идеални части от недвижим имот.
При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Като е назначил служебно повторна съдебно-оценъчна експертиза, въззивният съд не е процедирал в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС- ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от същото, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Разпоредбата на чл. 31 ЗН указва реда, по който се образува наследствената маса, необходима за определяне на запазената и на разполагаемата част от наследството, като изрично постановява, че даренията на недвижимите имоти се прибавят според състоянието към момента на дарението и стойността към откриване на наследството. Нормата е императивна, поради което съдът е длъжен, и без страната да е поискала това, да определи паричната равностойност на подареното имущество съобразно изискванията на закона.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на следващия въпрос, касаещ приложението на чл. 34 ЗН. Решение № 150 от 04.03.1992 г. по гр.д. № 1071/1991 г. на ВС, І г.о., на което се позовават жалбоподателите, не може да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като визира случаите, при които на едно лице са завещани или дарени няколко имота. По настоящото дело предмет на дарението са идеални части от недвижими имоти и в тази хипотеза разпоредбата на чл. 34 ЗН не може да намери приложение, тъй тя има за цел да се избегне възникването на съсобственост върху някой от подарените имоти. Лицето, на което са завещани или подарени идеални части от недвижими имоти не разполага с правото по чл. 34 ЗН да посочи върху кои от тях да се извърши намалението, респ. кои от тях да задържи, тъй като това би означавало да извърши делба между себе си и останалите наследници.
Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 367 от 13.03.1984 г. по гр.д. № 2511/83 г. на ВС, І г.о., тъй като въззивният съд не е приел, че обикновената покъщнина не участва при формиране масата по чл. 31 ЗН.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Д. М. П. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 940 от 29.05.2018 г. по в.гр.д. № 2406/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Т., Р. А. М. и Д. А. М. да заплатят на Д. М. П. разноски по делото пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: