О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 20.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 818 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. против решение от 15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 198/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
С писмен отговор, ответникът К. Р. П. оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК. Съдът е приел, че трите деца на страните в процеса следва да живеят заедно с бащата, като е приел, че същия ще следва да упражнява и родителските права по отношение на трите малолетни деца, определил е режим на лични контакти на децата с майката и е определил размер на дължимата от последната издръжка за отглеждането на децата.
До горните изводи съдът е достигнал, като е обсъдил доказателствата по делото и родителския капацитет на родителите, битовите и финансови възможности на двамата родители и е приел, че в интерес на децата е, същите да останат да живеят в дома на бащата, където са живели до настоящия момент. В тази насока, съдът е обсъдил миналото на бащата, неговите осъждания и изтърпените наказания „лишаване от свобода”, от друга страна е взел предвид и липсата на майчинско отношение от страна на майката към децата, липсата на битови условия за отглеждането от страна на майката – липсата на санитарни и хигиенни условия, липсата на собствено жилище и на такова по договор за наем, липсата на доходи и др. От друга страна е направил преценката, че бащата, макар и с лоши характеристични данни, разполага със сравнително по-добри материални условия, както и помощ от близките си, в т.ч. и баба си, за която безспорно съдът е установил по делото, че е полагала грижите по отглеждането и възпитанието на децата, при отсъствието на двамата родители, като въз основа на това и най-вече на интереса на децата е приел, че в техен интерес ще е да продължат да живеят в дома на бащата и да бъдат отглеждани от него и от неговите близки.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при съществено противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на материалния закон. Нарушението на материалния закон не е касационно основание по чл.280, ал.1, а нарушението на материалния закон е касационно основание по чл.281 ГПК, като наличието или не на това касационно основание следва да се прецени в производството по разглеждането на касационната жалба по същество. Оплакванията в изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване, свързани с нови доказателства, както и твърденията за необективно отразяване на данни в социалния доклад, неприемането от страна на въззивния съд на доказателства, са все оплаквания, свързани с процесуални нарушения на въззивния съд, като процесуалните нарушения не са сред касационните основания, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е обсъдил възпитателните качества на бащата, както и осъжданията му за престъпления от общ характер, както и моралните му качества, но е приел въз основа на други обстоятелства, отразени по-горе, че в интерес на децата е да живеят заедно с него, а не с майката, като в тази насока липсва соченото противоречие с ППВС №1/1974 г. Представените две решения към изложението на касационните основания не са свързани с поставен правен въпрос в изложението, поради което от тяхното наличие по делото не може да се направи извод за наличието и на правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 198/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.