О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 23.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3974 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 5244 от 05.07.2013г. по гр.д. № 14135/2011г. на Софийски градски съд, в частта, в която е потвърдено решение от 16.08.2011г. по гр.д.п № 12723/ 2010г. на Софийски районен съд, 34 състав, за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторът дължи на [фирма] сумата от 21 946,80 лева – неизплатена цена на извършени сондажни работи по договор от 23.10.2007г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до окончателното плащане, сумата от 1747,34 лева – неустойка по чл.3 , раздел V от същия договор, за които суми е издадена на 21.12.2009г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 55844 / 2009г. от СРС, както и в частта за присъдените за исковото производство разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата. Иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, възникнало по сключен договор и анекс към него, с които ищецът е поел задължението да изпълни посочените в раздел I сондажни дейности, срещу насрещното задължение на касатора- ответник по исковете, да заплати цената на извършената работа на обща стойност 41 205,60 с ДДС. Посочено е, че след приспадане на извършените две плащания по договора в размер общо на 13 000 лева, възложителят дължи заплащане на разликата от 21 946,80 лева до пълния договорен размер на възнаграждението, тъй като е налице приемане по чл.264, ал.3 ЗЗД от страна на възложителя на извършената от ищеца работа с двустранно подписания констативен протокол от 15.10.2008г. без възражения относно качеството и срока на извършването й, въз основа на който протокол е издадена фактура, която е осчетоводена от касатора като задължение към ищеца, включена е от него в дневника на покупките и е ползван данъчен кредит. Решаващият състав е счел въз основа на изложените обстоятелства, че на основание чл.301 ТЗ е налице потвърждаване на представителната власт на лицето, подписало констативния протокол от името на възложителя – касатор. С оглед приетата основателност на претенцията за главницата, и предвид неустоечната клауза в договора, е приета за основателна и акцесорната претенция за неустойка за периода на забава в размер на сумата от 1 747,34 лева, съобразно неоспореното заключение на ССЕ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящия изхода на делото правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „Извършването на СМР не въз основа на разрешително – наличието на което е поставено като условие в договора за изработка за започване на работата, означава ли, че работата е изпълнена съгласно договореното и без недостатъци и следва ли възложителят да прави изрично възражение в тази насока при приемане на работата с оглед прилагане на нормата на чл.264, ал.2, изр. последно ЗЗД?”.
Формулираният от жалбоподателя въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като той е повдигнат за първи път пред настоящата инстанция, като нито в отговора на исковата молба, нито в оплакванията във въззивната жалба ответникът по исковете – настоящ касатор, не е поставил въпроса за наличието на разрешение като условие за започване на изпълнението по договора и неговото правно значение за приемане на възложената с договора работа. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, безпредметно е обсъждането на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5244 от 05.07.2013г. по гр.д. № 14135/2011г. на Софийски градски съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.