О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София 23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4287/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1564 от 16.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 808/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III-ти граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 15622 от 03.06.2013 г. от [фирма] против определение № 1966 от 10.05.2013 г. по т. д. № 750/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, XI състав, с което е върната въззивната жалба с вх. № 8959/28.03.2013 г. против постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му и връщане на делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба. Към частната касационна жалба е приложено и изложение за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. в срока по чл.276, ал.1 ГПК оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С решение № 99 от 12.03.2013 г. по т. д. № 750/2012 г. на Пловдивски окръжен съд настоящият жалбоподател [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 86 595.71 лева – главница, претендирана на основание сключено споразумение между страните от 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 26 938.03 лева – лихви върху главницата, както и сумата от 14 109.16 лева – разноски по производството. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „С.’ О. с вх. № 8959/28.03.2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Същата е оставена без движение и с указания до жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 2 270.67 лева. По молба на жалбоподателя срокът за отстраняване на нередовностите е продължен от Пловдивски окръжен съд с една седмица. В продължения срок е постъпила нова молба от [фирма] за продължаване на срока, която е оставена без уважение. С определение № 1966 от 10.05.2013 г. по т. д. № 750/2012 г. на Пловдивски окръжен съд въззивната жалба е върната поради неизпълнение на дадените указания. Пловдивски апелативен съд е счел първоинстанционното определение за законосъобразно и го е потвърдил със сега обжалваното определение.
В изложението по ч.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулирал следният въпрос: „При положение, че определената и дължима от обжалващата страна държавна такса за обжалване, която следва да бъде внесена по сметка на горестоящия съд е голяма по своя размер и от страната е постъпила своевременна повторна молба за удължаване на срока с обяснение, че същата се намира в тежко икономическо състояние и има нужда от още време да събере дължимата сума, както и че желае и има голям интерес да се възползва от процесуалното си право на обжалване, следва ли съдът да уважи същата?”.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос следва ли да се уважи повторната молба за удължаване на срока за внасяне на държавна такса е фактически. Фактическите въпроси се преценяват от разглеждащия съд с оглед данните по всяко конкретното дело. Доколко фактите и обстоятелствата по делото са преценени правилно, е въпрос по съществото на спора – чл. 281 ГПК, но не и относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1564 от 16.07.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 808/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III-ти граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: