О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1847/2008 година.
Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
П. Е. М. от с. Г., област Плевен е подал частна жалба против определението на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 56/2008 г., с което е върната касационната жалба на М. против решението на Плевенския окръжен съд, постановено на 18. 4. 2008 г. по гр. д. № 56/2008 год..
След проверка, касационният съд установи следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 56/2008 г. е подадена в законния срок и с разпореждане от 19. 5. 2008 г. на съдия от Плевенския окръжен съд е оставена без движение, до представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което указание е съобщено на М. на 26. 5. 2008 г.. На 30. 5. 2008 г. той е представил писмено изложение, което е определил като изложение за допускане на касационно обжалвансе по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с резолюция на ВКС от 8. 7. 2008 г., Плевенският окръжен съд е констатирал, че изложението от 30. 5. 2008 г. не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и с разпореждане от 15. 7. 2008 г. е указал на жалбоподателя М. да представи ново изложение. Същият е представил ново изложение на 21. 7. 2008 г., което е приложено към касационната му жалба, изпратена от Плевенският окръжен съд на ВКС с писмо от 22. 7. 2008 г.. С разпореждане на ВКС от 29. 07. 2008 г. жалбата е върната обратно на окръжния съд за администриране, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Съобразявайки това разпореждане, Плевенският окръжен съд е постановил определението от 24. 09. 2008 г. по гр. д. № 56/2008 г., с което е върнал касационната жалба.
Подадената от М. частна жалба срещу определението за връщане на касационната му жалба, е неоснователна.
Законът изиска касационната жалба да съдържа приложение, предстявляващо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдържанието на това изложение е конкретно посочено в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представените от жалбоподателя две писмени изложения – от 30 май и от 21 юли 2008 г., не отговарят на тези изсквания. Първото изложение съдържа твърдения и съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необснованост, които правните доводи касаят разглеждането на касационната жалба по същество, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, но не представляват основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива основания не са заявени и във второто изложение от 21 юли т. г.. В него е посочено, че основният въпрос, обуславящ допустимостта на касационното обжалване, е въпросът, дали указанията на ВКС при връщане на делото са задължителни за въззивния съд. Доводът е необоснован. Отмяната на постановеното от въззивния съд решение от касационната инстанция, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за който са задължителни указанията на ВКС, са правомощия, изрично предвидени в закона – чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./. Ето защо, въпросът за задължителност на указанията на касационния съд, като императивно регламентиран, не може да се разглежда като съществен процесуалноправен въпрос, който е предоставен на субективната преценка на решаващия съд, което от своя страна може да обуслови противоречиво произнасяне от съдилищата. По конкретното дело, няма основание да се счита, че въззивният съд не е спазил указанията на касационния съд за всестранно и изчерпателно обсъждане на доказателствата, тъй-като в обстоятелствената част на решението от 18. 4. 2008 г., въззивният съд е изложил множество съображения, анализиращи събраните по делото доказателства, на базата на които е формиран изводът му за извършени от М. системни дисциплинарни нарушения. Жалбоподателят е неудовлетворен от крайните изводи на решаващия съд, считайки, че те са необосновани и несъответни на доказателствата по делото, но тези доводи са относими към проверката по същество на касационната жалба по чл. 290 ГПК и не представляват основания за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенския окръжен съд от 24. 09. 2008 г. по гр. д. № 56/2008 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: