3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 129 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. М. Ш. чрез адв.М. С. -Ц. срещу решение № 6111 от 25.08.17г.по в.гр.дело № 3412/14г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІІ – 86 -271 от 19.12.13г.по гр.дело № 7572/13г.на Софийски районен съд,ІІІ г.о.,86 състав в обжалваната част относно режима на лични отношения на бащата В. Б. К. с малолетния му син В. Б. К., като вместо него е определен режим на лични отношения, както следва: бащата да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 10 ч.до 18 ч.,като за първите два месеца,считано от влизане на решението в сила,контактите им се осъществяват под контрола на социален работник; за следващите два месеца, след изтичане на този двумесечен период – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч.самостоятелно, но без преспиване в дома на бащата; а след изтичане на определения двумесечен срок на защитни мерки и двумесечен преходен период – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя,с преспиване на детето при бащата, и тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Представлява ли доказателствено средство социалния доклад на Агенцията за социално подпомагане и може ли въз основа на него да се реши правен спор; 2. Представлява ли доказателствено средство експертизата и може ли само въз основа на нея да се реши спора по същество; 3.Какъв е правния статут в процеса на изслушването на страните в делата за определяне на режима на лични контакти между родител и дете.
Ответникът по жалбата В. Б. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Посочените от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по тях има постановена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
На първия въпрос е даден отговор в решение № 447 от 8.12.15г.на ВКС по гр.дело № 3067/15г.на ІV г.о.на ВКС.В него се приема, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане“ в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция „Социално подпомагане“ следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Предвид обстоятелството, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производства по спор за родителски права, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите или на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, съдът следва да даде указания и да търси съдействието на социалните работници от съответната дирекция „Социално подпомагане“, включително чрез възлагане изготвяне на социален доклад. Когато условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, решение би било необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
По втория въпрос има установена трайна практика, според която за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението- напр. решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.на ВКС.
На третия въпрос е отговорено в решение № 278 от 22.10.14г.по гр.дело № 1784/14г.на ІV г.о.на ВКС,в което е посочено,че съгласно чл. 59 СК, съдът изслушва родителите и при определяне на режима на лични отношения между децата и родителите. В случаите, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно личните отношения с детето, при разрешаването на спора от съда по реда на чл. 127 СК също е необходимо родителите да бъдат изслушани. При това изслушване съдът преценява личните качества на родителите и възможностите им да осъществяват ролята си спрямо детето и в негов интерес. Това тълкуване е в унисон и с постановките на ППВС № 1/1974 г., т. І (имащи предвид брачния процес, но също относими и по действащата правна уредба при спор между родителите по личните отношения с децата), според които изслушването на родителите има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В решение № 447 от 8.12.15г. по гр.дело № 3067/15г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че неспазването на задължението, предвидено в чл. 59, ал. 6 СК, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираната практика. Въззивният съд е обсъдил представения по делото социален доклад, съдебно-психологичната експертиза, изслушал е родителите на детето и при определяне режима на лични отношения на бащата с малолетното дете е съобразил най-добрия интерес на детето.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6111 от 25.08.17г.по гр.дело № 3412/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.