4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 27.06. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1024/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], представлявано от управителите М. Л. и М. Длуги, срещу въззивното решение № ІІІ-121 от 12.11.2015 г. по в. гр. д. № 1429/2015 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. В. Б. и М. А. Ч. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 78/11.06.2015 г. по гр. д. № 1064/2014 г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за собственост на самостоятелен обект – апартамент 12, с идентификатор 61056.501.442.1.81 и площ 130,87 кв. м., с адрес: [населено място],[жк], находящ се в блок 1, на петия етаж в сграда 1, вх. А, ет. 5, ведно с общите части на сградата на площ от 13.97 кв. м.
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ ХХІ-548 от кв. 64 по плана на [населено място], ведно с построените върху него 4 блока с общо 108 апартамента и други подобрения, представляващи комплекс „К. към м.“, че не е загубвал собствеността върху имота, тъй като извършените с комплекса разпореждания почиват на нищожна първоначална сделка – договор, сключен с н. а. № 109/23.12.2005 г., с който, след вписване на несъществуващи обстоятелства по фирмената партида, мнимият едноличен собственик на капитала [фирма], чрез назначения от него мним управител М. М., продал на Кооперация „В. г.“ целия комплекс „К. към м.“, за сумата 900 000 лева. На 13.01.2006 г. с н. а. № 30, кооперация „В. г.“ продала общо 106 апартамента отново за 900 000 лева на кипърското дружество „В. ко л.“, което с две сделки, сключени с н. а. № 8/11.08.2006 г. и н. а. № 195/14.05.2008 г., продало 104 апартамента на Е. С.. Последният извършил множество разпоредителни сделки с отделни апартаменти от комплекса, между които и сделката по н. а. № 34/23.12.2009 г., с която спорният имот е закупен от ответниците Е. В. Б. и М. А. Ч..
Д. за нищожност на договора, сключен с н. а. № 109/23.12.2005 г., е обоснован с няколко кумулативно въведени основания: противоречие с добрите нрави, липса на основание, противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на представителна власт, което води до липса на съгласие, споразумяване във вреда на представлявания и нееквивалентност на престациите по сделката. Те са приети от въззивния съд за неоснователни, в резултат на което е формиран извод, че не е установено твърдението на ищеца да е носител, към момента на предявяване на иска, на правото на собственост върху спорното жилище.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. може ли въз основа на обстоятелството, че пазарната цена на един недвижим имот е няколко пъти по-ниска от продажната цена, да се приеме, че е налице такава нееквивалентност на престациите по договора за продажба, която на това основание да обоснове накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 2. какъв трябва да бъде размерът на отклонението между продажната цена и действителната пазарна стойност на недвижим имот, за да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите по една сделка; 3. как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един недвижим имот при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка.
Въпросите касаят довода за нищожност поради накърняване на добрите нрави, по който въззивният съд се е произнесъл при твърдение на ищеца за нееквивалентност на престациите, тъй като цената на сделката – близка до данъчната оценка, е необосновано ниска. По този довод е установено, че сделката е сключена на цена 900 000 лева, при данъчна оценка на прехвърленото имущество 877 145.30 лева и при средна пазарна цена съгласно заключението на вещото лице от общо 4 290 500 лева, или сделката е извършена на цена, по-висока от данъчната оценка на имуществото и неколкократно пъти по-ниска от средната му пазарна цена. Въззивният съд приел, че извършването на покупко-продажби на недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка, която е призната от държавата правно значима оценка на едни имот, не е въведено като нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи, още повече, че тук става въпрос за изразяване на свободната воля на страните при сключването на договори. Ето защо дори да се приеме, че е налице нееквивалентност на престацията, това не е довод да се приеме накърняване на добрите нрави при извършване на сделката. За да е налице нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, изразяващи се в липса на еквивалентност на престациите, трябва тази неравностойност да е толкова голяма, че на практика да е равнозначно на липса на престация, което в случая не е така. Относно противоречието с добрите нрави съдът посочил, че то е обусловено от недобросъвестност на една от страните по сделката. За противоречащи на морала се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в гражданския оборот, използват се законови методи за постигане на морално укорими резултати, сочещи на непочтеност и в разрез с общоприетите критерии за добросъвестност. Съдът приел, че недобросъвестност на купувача – Кооперация „В.г.“, в производството не е установена и следователно твърдението за противоречие на договора с правилата на добрите нрави не е доказано.
Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове – както съставляващите основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, така и тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не обосновават допускане на касационно обжалване.
Една част от тях са неотносими към хипотезата, пред която страните са изправени. Това са решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 934/13.09.2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о. Те разглеждат случаи на нищожност на договор, сключен от представител при договаряне сам със себе си, поради нарушаване на добрите нрави, изискващи представителят да не договаря във вреда на представлявания. Видно е, че тези случаи са различни от настоящия, който касае органно, а не доброволно представителство и няма договаряне сам със себе си. Решение № 271/01.08.2014 г. по в. гр. д. № 1277/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, за разлика от обжалваното въззивно решение, касае доброволно, а не органно представителство. Решение № 595/17.12.2009 г. по в. гр. д. № 844/2009 г. на Добричкия окръжен съд е за нищожност на договор, сключен от представител при очевидна липса на еквивалентност на престациите, водеща до противоречие на добрите нрави, обусловено от осъществено договаряне между представляващия и купувача във вреда на представлявания – случай, различен от настоящия.
Неотносими съдебни актове са и: решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., касаещи експертизата като доказателствено средство; решение № 472/12.01.2012 г. по гр. д. № 1712/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., което е за доказателствената сила на мотивите към влязло в сила съдебно решение; решение № 132/10.04.2012 г. по гр. д. № 1233/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., относно определяне на обезщетение за имуществени вреди за увредена частично и подлежаща на възстановяване вещ; решение № 323/20.10.2011 г. по гр. д. № 1135/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., относно критерия, по който се определя стойността на имущество, предмет на отнемане по ЗОПДИППД.
Друга част от представените с изложението съдебни актове не обосновават възможност за преценка дали е налице противоречива съдебна практика, тъй като липсват данни да са влезли в сила – условие, необходимо според разясненията в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това са решение № 145 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 554/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, решение от 10.10.2011 г. по в. гр. д. № 1164/2011 г. на Бургаския окръжен съд, решение № 256/19.03.2014 г. по в. гр. д. № 71/2014 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 286 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 10035/2009 г. на Габровския окръжен съд.
Определение № 1026/19.07.2012 г. по гр. д. № 95/2012 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебен акт, който съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решение № 277 от 26.01.2015 г. по гр. д. № 1962/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., дава отговор на друг правен въпрос, който не се поставя по настоящото дело. То е постановено по иск за сключване на окончателен договор и там преценката за несъответствие между престациите по предварителния договор за замяна е последваща, след като съдът е приел иска за неоснователен по решаващото съображение, че една от страните по договора не е собственик на обещания имот. Следователно не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и тълкувателната част на посоченото решение по чл. 290 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В решение № 431/08.04.2011 г. по в. гр. д. № 1607/2010 г. на Варненския окръжен съд е разгледан въпросът за нищожност на договор за замяна поради накърняване на добрите нрави с оглед липсата на еквивалентност на насрещните престации. Въпросът е поставен и по настоящото дело, и макар да касае договор за покупко-продажба на недвижим имот, е свързан с решаващите изводи на въззивния съд по основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този смисъл въпросът обосновава общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но по него е формирана задължителна практика, изразена например в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, на която обжалваното решение не противоречи. Според тази съдебна практика понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, но тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Посочено е, че законодателят допуска по волята на страните цената на един недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната му оценка. Съответствието на обжалваното решение с тази практика изключва допускането на касационното обжалване.
Така формираната задължителна съдебна практика дава отговор и на въпросите, поставени от касатора при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на такава практика, на която въззивното решение не противоречи, и липсата на обстоятелства, които да налагат промяната й, изключват възможността за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ-121 от 12.11.2015 г. по в. гр. д. № 1429/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: