О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 2927 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. против определение № 202 от 07.05.2019 г., постановено по частно гражданско дело № 1523 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати 15 лв. държавна такса по сметката на съда, като производството е прекратено. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и частната му жалба да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358 по описа за 2018 г. Бургаският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Б. Я. М. против определение № 234 от 5.7.2018 г. по гр. д. № 16/2018 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 2090/16.04.2018 г. и го е осъдил да заплати 15 лв. държавна такса по това частно дело. Частната жалба на Б. Я. М. против определението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати държавна такса, е оставена без разглеждане с определението на ВКС, което се обжалва пред настоящия състав. Мотивите на предишния състав са, че се касае за определение по чл.77 от ГПК, с което е ангажирана отговорността на ищеца за разноски, каквато е държавната такса, която не е внесена предварително. В този случай съдът не само има право, но е длъжен да събере разноските принудително от задължената за тях страна, което може да се осъществи във времето както при разрешаване на спора по делото, така и след приключването му в рамките на давностния срок. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред определенията, посочени в обхвата на чл.274, ал.1 от ГПК, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост.
Към тези мотиви следва да се добави, че дори да се възприеме принципната обжалваемост на определението по чл.77 от ГПК, с което се присъжда държавна такса, в настоящия случай е налице ограничението на касационното обжалване, предвидено в разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК. Според тази разпоредба определението относно разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В случая се касае за иск с цена 6,94 лв., поради което на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, следователно е необжалваемо и въззивното определение относно разноските. Този извод съответства на изричната процесуална норма на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК и на преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Тази практика се съдържа в определения № 427 от 10.7.2014 г. по гр. д. № 3944/2014 г. на Първо ГО, № 529 от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 г. на Второ ГО, № 563 от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на Първо ГО, №679 от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на Първо ГО, № 19 от 11.1.2012 г. по т. д. № 862/2011 г. на Второ ТО, № 2 от 3.1.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на Второ ГО, № 361 от 1.8.2011 г. по ч. гр. д. № 305/2011 г. на Второ ГО, № 152 от 1.6.2016 г. по гр. д. № 1896/2016 г. на Първо ГО, № 526 от 27.7.2015 г. по гр. д. № 3632/2015 г. на Четвърто ГО и много други. Обратното становище противоречи на изричната процесуална норма и би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202 от 07.05.2019 г., постановено по частно гражданско дело № 1523 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Б. Я. М. срещу определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати 15 лв. държавна такса по сметката на съда, като производството е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: