О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С.,28.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 184 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. И. и М. И. Ц. против решение № 578 от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 711/2011г. на Окръжен съд-Враца, с което е обезсилено решение № 270 от 05.08.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на РС-Мездра и е прекратено производството по предявения иск по чл. 108 от ЗС против Държавно горско стопанство [населено място] за три имота, съставляващи гори в землището на [населено място], за които не е била проведена процедура по възстановяване по ЗВСГЗГФ.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 17, ал.3 от Конституцията, допускане на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е следвало да спре производството по делото и да сезира Конституционния съд за прогласяване за непротивоконституционна нормата на чл.2 от ЗГ и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. може ли съдът да приложи директно Конституцията и да не приложи закон, който й противоречи, 2. следва ли съдът да се произнесе по възражение на страна за противоконституционност на законова норма и 3. налице ли е за страните правен интерес да предявяват иск по чл. 108 от ЗС, когато не им е възстановено правото с решение на ОС “Земеделие”.
Ответникът по касация Държавно горско стопанство [населено място] не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на П. И. В., починал на 02.10.1980г., който с писмен договор от 1937г. е купил процесните три имота, съставляващи гори. Твърдят, че той ги е владял, а сега се владеят от Държавно горско стопанство, въпреки, че са запазени реалните им граници.
РС е отхвърлил иска като недоказан, а окръжният съд е намерил иска за недопустим, тъй като има специална административна процедура за възстановяване собствеността върху горите, каквато не е проведена по искане на ищците, а решението за възстановяване има конститутивно действие, защото с него се обособява обекта на възстановената собственост.
Поставените въпроси са неотносими, тъй като отговорът им не би променил крайния изход от спора. Съгласно чл. 2 от ЗГ /ДВ бр. 89 от 07.11.1958г./ в сила от 01.12.1958г. отменен от 01.01.1998г /ДВ бр. 125 от 29.12.1997г./, всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост. Текстът е приет в изпълнение на чл. 7 от действащата към този момент Конституция от 1947г., отменена с Конституцията от 1971г. Съгласно чл. 7 от първата Конституция, горите са държавна, т.е. общонародна собственост и за начина на използването им се приема закон. Конституцията от 1971г. също определя горите като държавна собственост, включително и след изменението на чл. 16 /ДВ, бр. 29 от 1990 г./. Нормата на чл. 18 от сега действащата Конституция не изключва възможността държавата да притежава гори.
Със ЗВСГЗГФ се уреди процедурата за възстановяване собствеността върху на горите. За разлика от земеделските земи, горите са станали държавна собственост по силата на закона и собствеността върху тях се възстановява едва с постановяване на решение на ЗСЗГ, която определя обекта на реституция и има конститутивно действие. Бившите собственици са изгубили не само реалните граници върху горите, но и правото на собственост върху тях. Директен иск за собственост без преди това да е проведена административната процедура по възстановяване на собствеността, приключила с позитивно решение за това, е недопустим. Затова приетото от въззивния съд за недопустимост на иска по чл. 108 от ЗС с предмет не заявени за възстановяване гори е в съответствие с трайно установената и непротиворечива съдебна практика по реституционните закони, по които собствеността се възстановява след провеждане на административна процедура.
Поставените въпроси за директното приложение на Конституцията и за прогласяване за противоконституционен чл. 2 от ЗГ от 1958г. е неотносим към спора. ЗГ от 1958г. е отменен . Частната собственост върху горите е защитена с новия ЗГ Обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., изм., бр.43 от 7.06.2011 г., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г. Проява на принципа, провъзгласен с чл. 17, ал.3 от Конституцията за защита на частната собственост като неприкосновена е уредената процедура за възстановяване на собствеността в ЗВСГЗГФ. Наличието на този закон изключва прякото приложение на конституцията. Затова поставените въпроси за прякото действие на Конституцията и за сезиране на Конституционния съд за прогласяване противоконституционност на отменен вече текст на закона са неотносими към предмета на конкретното дело и не обосновават общото основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 578 от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 711/2011г. на Окръжен съд-Враца по касационна жалба, подадена от Б. П. И. и М. И. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: