О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 28.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1017 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 167 от 19.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5829 / 2016г. от Апелативен съд – С., с което е потвърдено определение от 05.10.2016г. по т.д. № 3271/2015г. на СГС, ТО, 18-ти състав, с което съдът е прекратил производството по делото, поради некомпетентост да разгледа, на основание Регламент № 1215/2012 на ЕП и Съвета от 12.12.2012г., спора по исковете, предявени от [фирма], [населено място] срещу Б. Еделтрауд К., гражданка на Република Германия, с местоживеене в [населено място], Република Германия,
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че между ищеца и Министерство на икономиката и енергетиката е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Внедряване на метод за качествено и количествено отчитане на микроби в проба на база на лабораторен диагностичен тест за вагинален дисбаланс”, финансиран по оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013г”, като за да реализира задълженията си по този основен договор ищецът е провел процедура за избор на подизпълнител по реда на Постановление № 69/ 11.03.2013г. и е подписал договора за прехвърляне на интелектуална собственост /заявление за патент” с ответничката.
Ответничката по частната жалба, Б. Еделтрауд К., поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касация, съответно че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК .
Апелативният съд е приел, че са предявени искове за връщане на изплатени суми по развален договор за прехвърляне на права на патентна заявка и понесени преки загуби, произтичащи от неизпълнението на договора. Посочено е, че съгласно общата норма на чл.4 от Регламент № 1215/ 2012г. исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава- членка. В случая е безспорно, че ответницата не живее и няма адрес в България, а има такъв в Германия, където и работи, поради което апелативният съд е извел на основание чл.4 от цитирания Регламент, че компетентен да разгледа спора, който е за имуществено вземане, е съдът в Германия, който е съд по местоживеене на страната – ответник, а не българският съд. Изложени са допълнителни съображения, че не са налице и предпоставките на чл.7, ал.1 от Ргеламента, въз основа на които да се обуслови компетентността на българския съд. Мотивирано е, че предмет на договора между страните е прехвърлянето на права върху индустриална собственост като мястото на неизпълнение не е територията на Р България, нито по отношение на предмета, който се престира- прехвърляемият патент със заявка в Европейското патентно ведомство, където е и местоизпълнението, нито по отношение на задължението за заплащане на цената по договора, тъй като в чл.4.1 от договора изрично е уговорено, че същата е платима в германска банка т.е. на територията на друга държава- членка, а не в Р България.
В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „ /1/ Международно компетентен ли е българският съд да разгледа спор, страни по който ся участници, вкл. лица с местоживеене в държава-членка, в процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, когато страните не са сключили договора в рамките на същата процедура, чието местоизпълнение е територията на Р България?; /2/ Когато спорното правоотношение се основава на договор, сключен от страни, вкл. лица с местоживеене в държава членка, които са участници в процедура по ЗОП, мястото на изпълнение на въпросното задължение определя ли се съобразно чл.7, ал.1, б.а” от Регламент № 1215/ 2012г. на ЕП и Съвета от 12.12.2012г относно компетентността, признанието и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?; /3/ При спор относно изпълнението на акцесорна сделка, сключена във връзка с главен договор, мястото на изпълнение на който е на територията на Р България, мястото на изпълнение на въпросния договор по см. на чл.7, ал.1, б.а” от Регламент № 1215/ 2012г съвпада ли с мястото на изпълнение на главния договор?” Поддържа се , че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне въззивния акт до касация, поставеният от касатора въпрос следва да е обусловил изхода на спора. В случая така очертаното общо основание по чл.280, ал.1 ГПК не е налице, тъй като на формулираните от касатора въпроси не е даден отговор от апелативния съд в обжгалваното определение и те не са предпоставили решаващият извод на апелативната инстанция. Последната не е обсъждала значението и връзката на сключения между страните договор и посочения в касационната жалба договор за обществена поръчка, страна по който не е ответничката. Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е, съгласно цитираното тълкувателно решение, обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
С оглед изложеното, по отношение на обжалваното определение не следва да бъде одпуснат касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 167 от 19.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5829 / 2016г. от Апелативен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.