2
гр. д. № 2019/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 397
София, 03.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2019/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М. Б., частна жалба срещу определение № 47 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 10/2014 . на ВКС, І г. о., с което не е допусната до разглеждане молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 02.03.2011 г. по гр. д. № 103/2011 г. на окръжен съд – П. и потвърденото с него решение по гр. д. № 170/2013 г. на Велинградски районен съд като недопустима, поради подаването й след тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се довод за необоснованост на извода за момента, в която новооткритото обстоятелство, на основание на което се иска отмяна, е станало известно на молителя.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Молбата за отмяна, с която е сезиран ВКС, е подадена на 07.10.2013 г. решението, чието отмяна се иска, е влязло в сила на 21.12.2011 г., когато с определение от същата датата по гр. д. № 827/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. Не е допусната касационна проверка на въззивното решение по гр. д. № 103/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното.
Новото обстоятелство, което молителят твърди да е узнал и сочи като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, е решение от 17.08.2001 г. по ф. д. № 803/1999 г. на окръжен съд П., с което лицето К. Г. е бил заличен като управител на дружеството. Молителят поддържа, че това решение не е било вписано в търговския регистър, поради което му е станало известно едва с представянето му като доказателство по друго дело – гр. д. № 170/2012 г. водено от представляваното от него дружество също от лицето К. Г..
Касационният съд е приел, че решението е станало известно на молителя от датата на вземането му от общото събрание на дружеството. Лицето К. Г. е бил избран за управител на дружеството към 03.06.1999 г., когато то е било учредено и вписано. Другият съдружник е бил М. Б.. С решение на общото събрание на дружеството от 17.08.2001 г. Г. е бил освободен от тази длъжност и за управител е избран М. Б.. В качеството си на съдружник в дружеството, той е узнал за промяната на управителя от датата на провеждане на общото събрание на което е избран за управител, поради което доводът, че решението за смяна на управителя не му е било известно от тази дата, тъй като е било вписано в търговския регистър по-късно, е неоснователно. Вписването на това обстоятелство има действие по отношение на трети лица, каквото качество управителя, представител на дружеството няма.
При тези данни изводът на съда, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК е обоснован. Срокът е преклузивен, а подадената молба недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 47 ОТ 11.02.2014 Г. ПО ГР. Д. № 10/2014 . НА ВКС, І Г. О.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: