О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
гр. София, 05.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 725 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 131 от 14.10.2016г. по гр.д. № 111/2016г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 09.05.2016г. по гр.д. № 1830/2013г. на Кърджалийски районен съд за отхвърляне молбата на Ф. Ю. С. против Е. Х. С. с правно основание чл. 349, ал.6, пр.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена от Ф. Ю. С. чрез пълномощника адв. Ч.. Поддържа се, че съдът неправилно е отказал да приложи последиците на чл. 349, ал.6 ГПК спрямо делбата между страните, приключила с теглене на жребий и присъждане на сума за уравнение на дяловете. От изложението на основанията за допускане на касационно обжалване може да бъде обобщен правния въпрос дали подлежи на обезсилване на основание чл. 349, ал.6, пр.2 ГПК решението за възлагане на недвижим имот, ако делбата е извършена по реда на чл. 352 ГПК – чрез теглене на жребий и е присъдено парично уравнение на дяловете, което не е платено. Твърди се, че въпросът е съществено значение за развитието на правото.
В писмения отговор на ответника Е. Х. С. са изложени съображения за недопускане на касационно обжалване, тъй като по поставения правен въпрос е налице съдебна практика, на която решението съответства.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по молба за обезсилване на решение по извършване на съдебна делба с поддържано от молителя правно основание по чл. 349, ал.6 ГПК.
Видно, че делбата между Е. С. и Ф. С., извършена по гр.д. № 1830/2013г. на Кърджалийски районен съд, е приключила по реда на чл. 352 ГПК. Съдът е съставил разделителен протокол с два дяла и след теглене на жребий е поставил в дял на Е. С. дял първи, а в дял на Ф. С. дял втори, като е осъдил Е. С. да заплати на Ф. С. за уравнение на дяловете сумата 14 150лв. Установено е извършено плащане чрез няколко вноски на сумата 14 150,43лв. Законна лихва не е била присъдена и не е заплащана.
При тези обстоятелства съдът е намерил, че разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК за обезсилване на решението при неплащане на присъденото уравнение, е неприложима в случая. Тя се отнася единствено за хипотезите на извършена делба по чл.349 ГПК – възлагане на неподеляемо жилище, а процесната делба е извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Позовал се е на съществуваща задължителна практика, според която при извършена делба чрез разпределяне на имотите /чл. 353 ГПК/ или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий /чл. 352 ГПК/, законът не предвижда възможност да се обезсилва решението поради неплащане на определените суми за уравнение на дяловете. По тези съображения съдът е оставил без уважение искането за обезсилване на решението.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Повдигнатите от касатора правни въпроси касаят именно приложимостта на разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК спрямо делба, извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Въпросът действително е от определящо значение за изхода на спора. Той е разрешен от въззивния съд в съответствие със съществуващата съдебна практика, включително задължителна такава, поради което липсва основание за достъп до касационен контрол, както по чл. 280, ал.1,т.1, така и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на обезсилване по право подлежат само решенията по възлагане по чл. 288, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./, постановени след 19.07.2009г.; при действащия ГПК това са решенията за възлагане по чл. 349, ал.2 и 3 ГПК. Само за тях законът обвързва пораждането на вещноправния ефект с плащането на паричното уравнение в шестмесечен срок. При несбъдването на това условие /плащане на сумата в срок/ правото на собственост не преминава върху съделителя, съсобствеността продължава да съществува, което налага обезсилването по право на възлагателното решение и възстановяване висящността на делбеното производство. Неприложимостта на обезсилването по право спрямо делби, извършени по способ, различен от предвидения в чл.349 ГПК, е несъмнена от граматическото и логическо тълкуване на законовите разпоредби. Изрично в същия смисъл е Решение № 98 от 26.05.2015г. по гр.д. № 6186/2014г. на ІІІ г.о., което сочи, че когато се съставя разделителен протокол и имотите се получават чрез жребий, а също и когато имотите се разпределят между съделителите от съда, без да се тегли жребий, законът не предвижда възможност да се обезсилва постановеното решение по извършване на делбата, когато някой от съделителите не изпълни задълженията си, т.е. когато не изплати разликата в стойността на получените дялове.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 14.10.2016г. по гр.д. № 111/2016г. на Кърджалийски окръжен съд по касационната жалба на Ф. Ю. С..
ОСЪЖДА Ф. Ю. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 да заплати на Е. Х. С. от [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап. 21 сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: