О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С., 05.11. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3873/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ж. В. И., срещу определение № 16800 от 01.08.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 8340/2018г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 02.05.2018г., постановено по гр. д. № 2563/2016г. на Софийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че към исковата си молба ищецът е представил договор за защита и съдействие и първоинстанционният съд е следвало да изпрати съобщение за изготвеното решение на процесуалния му представител Г. М.. Посоченият в исковата молба адрес е постоянен адрес на ищеца, на който от 11 години се намира адвокатската му кантора, но в жилището същият живее сам, поради което не следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 46, ал.2 ГПК. Жалбоподателят развива доводи за допуснато нарушение при призоваването, изразяващо се в пропуск на връчителя да отбележи качеството на лицето, на което е извършено връчването – роднинската му връзка с ищеца и дали същото е пълнолетно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като общо основание по чл. 280, ал.1, ГПК се поставят следните въпроси: 1) „Кои са предпоставките за връчване на съобщения по чл. 46, ал.2 ГПК?“ и 2) „Следва ли връчителят да отбележи качеството на лицето, на което е извършил връчването по чл. 46 ГПК и факта, че е пълнолетен?“. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие със съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 96/24.01.2011г. по ч. т. д. № 932/2010 г. на ВКС, решение № 165/01.07.2013 г. по гр. д. № 2757/2013 г. ВКС, Второ ГО, определение № 502/22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, Трето ГО., , а по втория с решение № 85/13.04.2018 г. по гр. д. № 518/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 299/05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2596/2018 г. на ВКС, Трето ГО и определение № 272/27.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2218/2018 г. на ВКС, Трето ГО. Касаторът сочи и очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна Е. С. Р., в писмен отговор, подаден от адв. П. М., изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с решение по гр.д. № 2563/2016 г. на СРС ищецът Ж. И. е осъден за заплати на ответницата Е. Р. сумата от 2000 лв. разноски по делото; че препис от това решение му е връчен на 06.02.2018г., чрез лице на име Ц. И. на адреса, посочен в исковата молба, като на този адрес ищецът получавал и други съдебни книжа по делото – едно от съобщенията, адресирани до него, било получено на 28.06.2016г. от същото лице. Обосновал, че макар формално да е налице нарушение на правилата за оформяне на съдебните книжа, поради липса на отразяване на качеството на третото лице, получило съобщението, то същото не е опорочило уведомяването на ищеца, доколкото по същия начин и от същото лице е получено предходно съобщение и ищецът до този момент не бил възразил за нередовност. Предвид това въззивният съд приел, че съобщението е връчено на ищеца на 06.02.2018 г. / погрешно отразено 02.06.2018г. / и срокът за отправяне на искане по чл. 248 ГПК е изтекъл на 20.02.2018г., поради което правилно молбата за изменение на постановеното решение от 12.03.2018 г. е оставена без разглеждане като просрочена.
По основанията по чл. 280 ГПК съдът намира следното:
Формулираните два въпроса обуславят постановения с въззивния акт резултат. С поставянето им е обосновано наличието на обща предпоставка по смисъла на чл. 280 ГПК. Във връзка с тях се установява наличието на допълнителното основание по т. 1 на чл. 280 ГПК -противоречие с практиката на ВКС . С Определение № 502 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, Трето ГО, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК е изяснено, че в ГПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които е допустимо съобщението по гражданско дело да се връчи на лице, различно от адресата. Това лице трябва да е носител на пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава да получи съобщението за адресата. Законът обвързва предпоставките за възникването й с определени отношения, съществуването на които е гаранция, че лицето ще предаде съобщението на адресата. Връчителят разполага с произтичаща от закона компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването. За да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт на същото. Законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка, като е достатъчно в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил, като е допустимо да използва разнообразни характеристики например „домашно лице“, „иконом“, „наемател“, „началник“, „колега“, „сътрудник“, „личен асистент“ и други. Връчването е редовно ако характеристиката сочи на онези отношения, които законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт. Когато те съществуват, законът фингира връчването на адресата. Същевременно както е отбелязано и в определение № 299 от 05.07.2018 г. по ч. гр.д. № 2596/2018 г. на ВКС, Четвърто г.о. когато съобщението се връчва на някой от домашните на адресата следва да се удостовери, че това лице е пълнолетно.
Това правно разрешение на въпросите, дадено с цитираните актове на ВКС, е последователно и трайно се възприема и от други състави на ВКС.
В случая, съдът е приел, че след като веднъж съдебни книжа са връчвани на посочения адрес и същите са получени от посоченото лице, като ищецът не е възразил, то макар и формално да е налице нарушение в оформянето на съдебните книжа същото не е рефлектирало върху уведомяването. Този извод е неправилен. На първо място се констатира различие между имената на лицето, получило препис от определение от 09.06.2016 г. /л. 52-СРС/ – Ц. И. и на лицето, получило препис от постановеното съдебно решение /л. 91-СРС/ – Ц. И.. Връчителят не е отбелязал в какво качество лицето, получава съобщението, за да се извърши преценка за наличие на представителна власт, респективно дали същото може да получава съдебни книжа като пълнолетно съгласно изискванията на чл. 46, ал.2 ГПК. Липсата на оспорване на връчването на първото съобщение не може да санира тези пороци при връчване на останалите съдебни книжа и в частност – процесното съобщение за изготвеното решение. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 16800 от 01.08.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 8340/2018г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 16800 от 01.08.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 8340/2018г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: