О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 333/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. П с искане за присъждане на разноските, направени в касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. по пълномощно от 19.05.2009г., поискано в отговор на касационна жалба вх. №5605/20.05.2009г. Жалбоподателят излага подробни съображения защо му се дължат направените и поискани разноски, и иска същите да му се присъдят.
В писмен отговор М. С. М. счита искането за неоснователно, като поддържа, че такова искане не е направено и на второ място прави възражение за прекомерност. Позовава се на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за един адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното:
С определение № 397 от 7.07.2009 г., постановено по делото, е оставено в сила определение №199/30.04.2009г., постановено по ч.гр.дело №285/2009г. на Великотърновския окръжен съд, т.е. не е уважена частната жалба на М. М. срещу въззивното определение. ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение – направено в отговора на касационната жалба. Видно от приложеното към делото пълномощно и договор за правна помощ на адв. П, ответникът по частната жалба е заплатил адв. П възнаграждение в размер на 580лв. При това положение, тъй като молителят е взел участие в касационното производство с изготвения отговор на касационна жалба и е поискал присъждане на следващите му се разноски, каквито се дължат на основание 78, ал. 3 ГПК, то искането се явява основателно.
Основателно е искането за намаляване на размера на договореното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 съставът на първо търговско отделение на ВКС приема, че в полза на молителя ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА М. С. М. от гр. В. да заплати на К. С. К. от с. С., област Велико Т. 300 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ожението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен процесуален въпрос при последователно уведомяване по реда на чл.47 ГПК и последващо по чл.45 ГПК дали след личното уведомяване започва да тече нов срок, или изтичането на срока след залепване на уведомяването погасява правото на възражение по чл.420 ГПК, възпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по частната жалба К. С. К., счита, че подадената частна жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване защото поставения от касатора въпрос не е съществен и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди, че разпоредбата на чл.420 ГПК, както и тези по призоваването – чл.47 и чл.45 ГПК са ясни и не се налага да се преодоляват непълнота, неяснота или противоречивост в закона чрез тълкуване от състав на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че същата е неоснователна, по следните съображения:
За да потвърди определението за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена на основание чл. 417, т.9 ГПК – запис на заповед, въззивният съд е приел, че възражението и частната жалба по чл. 419, ал.2 ГПК са подадени в срок, удостоверено с издаден от ЧСИ документ, приложен на л.19 на делото.
Релевантен за спора е въпросът за спазване на срока за подаване на възражението и частната жалба в четиринадесетдневен срок, считано от датата на връчване на заповедта за изпълнение/ чл.419, ал.1 ГПК/, за да настъпят правните последици на спиране на принудителното изпълнение по силата на закона, в случаите когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед/ чл.417, т.9 ГПК/. Във връзка със спазването на срока за подаване на възражението и частната жалба, частният жалбоподател поставя като съществен въпрос въпросът да ли след изтичане на срока по чл.47, ал.5 ГПК и връчване на съобщение по чл.45 ГПК започва да тече нов срок по чл.419, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат отношение към правото на защита в изпълнителното производство и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК/.
По същество касационната жалба е неоснователна.
Основания за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона /ex lege/ и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на запис на заповед и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД спират изпълнението по силата на закона. В този случай съдът постановява определение, с което констатира и прогласява настъпилото спиране. Без акт на съда съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен лист. Чрез постановеното от съда определение съдебният изпълнител ще постанови спиране на изпълнението. Спирането въз основа на убедителни писмени доказателства настъпва само с акта на съда. Ако искането за такова спиране е подаден в срок, съдът преценява убедителността на представените писмени доказателства и със своя акт той спира принудителното изпълнение.
В случая правилно съдът е преценил, че ответникът по заповедта за незабавно изпълнение е спазил срока за подаване на частна жалба и възражение, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 10.01.2009г. на адрес в с. С.. Начините за връчване на съобщения са посочени в чл.43 ГПК – лично връчване, което е такова и когато съобщението се връчва на представител на адресата/ чл.45 ГПК/, и връчване на друго лице/чл.46 ГПК/. Друг начин на връчване е чрез залепване на обявлението, като правилата са конкретно определени в чл.47 ГПК. Съдът разпорежда връчване по този ред когато ответникът не може да бъде намерен на посочения в делото адрес и не може съобщението да бъде връчено на друго лице/ чл.46 ГПК/. Връчване чрез залепване на обявление обаче не е безусловно, защото ал.3 задължава съда, ако ответникът не се яви да получи книжата, ищецът трябва да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.40, ал.2 и чл.41, ал.1 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния или настоящ адрес на страната, съдът разпорежда връчването да се извърши чрез залепване на уведомление. Едва след изпълнение на процедурата по чл.1, 2 и 3 ГПК съобщението ще се смята за връчено с изтичане на срока по ал.2/ чл.47, ал.5 ГПК/, т.е. от този момент ще започне да тече съответния процесуален срок. В разглеждания случай със залепването на обявлението на 13.12.2008г. на входната врата не е започнал да тече четиринадесетдневния срок за подаване на възражение. ЧСИ, при спазване на чл.47, ал.3 ГПК е разпоредил на 5.01.2009г. поканата за доброволно изпълнение да бъде връчена в с. С., връчена по реда на чл.46 ГПК чрез сина на длъжника по изпълнението. Следователно, срокът за подаване на възражението и частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК е започнал да тече от редовно връчената покана за доброволно изпълнение на 10.01.2009г.
Като е стигнал до същите крайни изводи, макар и да не е разгледал подробно възраженията на частния жалбоподател, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №199/30.04.2009г., постановено по ч.гр.дело № 285/2009г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: