О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 08.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 331/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 218 от 05.02.2010 год., по т.д. № 112/2009 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане подадената от ПФК”Ч”А. , гр. Б. в несъстоятелност молба за отмяна на влязлото в сила решение № 614 от 13.01.2009 год., по т.д. № 629/2007 год. на І-во търговско отделение на ВКС, вх. № 1510/ 16.07.2009 год, както и подадените от „Б”Е. , с. В., община Б. молби: с вх. № 1509/16.02.2009 год. за отмяна на влязлото в сила решение на състав на І-во т.о. на ВКС № 614/13.01.2009 год. по т.д. № 629/2007 год. и с вх. № 10433/01.12.2008 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 349 от 29.04.208 год., по същото т.д. № 629/ 2007 год.
Недоволни от постановеното определение на тричленния състав на второ търговско отделение на ВКС са останали и двамата молители, които са го обжалвали в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК с оплакване за неправилност.
Ответникът Община Б. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразил по основателността на молбите.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на ПФК”Ч” А. , гр. Б.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Частният жалбоподетел ПФК”Ч” А. поддържа, че в случая правният му интерес е обусловен от частичното уважаване на предявените срещу него, при условията на чл.104 ГПК/ отм./ от Община Б. обективно съединени искове, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми, възлизащи по първия на 37171 лв. и на 11 582.77 лв. по втория, което обстоятелство предходният тричленен състав на ВКС не е взел предвид в нарушение на процесуалния закон.
Оплакването е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение, в частта му, предмет на подадената от на ПФК”Ч” А. , гр. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ТК № 614/13.01.2009 год., по т.д. № 629/2007 год., основана на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че молителят няма правен интерес от предприетото процесуално действие – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните.
Изложени са съображения, че страната, за която влязлото в сила решение, предмет на исканата отмяна е изгодно, както е в разглеждания случай, то дори и да е била лишена от право на защита, поради допуснато от съда процесуално нарушение, тя няма правен интерес да иска отмяната му и разглеждане на делото отново, за да бъде постановен друг съдебен акт по него, каквато всъщност е крайната цел на извънистанционното производство по чл.303- 309 ГПК.
Определението, в тази му част е в съгласие с процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Отмяна на влязло в сила решение, на което и да е от изчерпателно и лимитативно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания може да иска само заинтересованата страна. Доколкото, пък, заинтересова по вложения от законодателя в чл.303, ал.1 ГПК смисъл е само онази, надлежно конституирана в производството, по което е постановено влязлото в сила решение страна, по отношение на която изходът от делото е неблагоприятен изцяло или отчасти и поради това тя е обвързана от произтичащите от същото неизгодни правни последици, то законосъобразно предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е счел, че в случая за молителя липсва правен интерес от исканата отмяна.
Обстоятелството, че с решение № 614 от 13.01.2009 год., по т.д. № 629/ 2007 год. тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е оставил в сила въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 16 от 09.03.2007 год., по т.д. № 15/2007 год., в частта, с която са били отхвърлени предявените срещу П. ”Ч” А. , гр. Б. обективно съединени насрещни искови претенции, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД съответно за разликата над сумата 37 171 лв./ погрешно посочено 31 171 лв./ до пълния заявен размер от 56 136 лв. и за разликата над 3758 лв. до 11582.77 лв., приемайки, че при условията на чл.637, ал.3, т.1 ТЗ е възобновена висящността на касационното производство само по касационната жалба на Община Б. в качеството и на концедент по концесионен договор от 14. 01. 2002 год./ против горепосоченото въззивно решение на Бургаския апелативен съд и само в неговата отхвърлителна част, обосновава правилността на изградения правен извод, че по отношение на настоящия частен жалбоподател същото не поражда неизгодни правни последици.
Следователно П. ”Ч” А. , гр. Б. няма правен интерес да иска неговата отмяна, за да бъде постановено друго решение във вр. с подадената от Община Б. касационна жалба, което за него би могло да бъде само по- неблагоприятно.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали висящността на касационното производство, след постановеното по реда на чл.637, ал.1 ТЗ на 29.04. 2008 год. от ВКС, ТК спиране на гр.д. № 629/2007 год., по описа на с.с., правилно е била възобновена само по отношение на касационната жалба на ответника по спора Община Б. и дали касационната инстанция дължи произнасяне и по касационната жалба П. ”Ч” А. , гр. Б., в частта и касаеща насрещния иск, но доколкото той не предмет на настоящето производство, липсва процесуална възможност за неговото обсъждане.
Следва единствено за прецизност да се посочи, че извънредното производство за отмяна по чл.303-309 ГПК е недопустимо и когато може да се иска поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на решението.
Същевременно обстоятелството, че предмет на молбата за отмяна на молителят П. ”Ч” А. е било единствено постановеното след възобновяване на производството по т.д. № 629/2007 год. решение на ВКС, ТК с № 614/13.01.2009 год., както това изрично е посочено от молителя, то за предходния състав на второ търговско отделение на ВКС е липсвала процесуална възможност да обсъди правилността на решение № 349/29.04.2008 год., по т.д. № 629/ 2007 год., с оглед отменителните основания по чл.303, ал.1 ГПК, на които страната се е позовала.
ІІ. По частната жалба на „Б”Е. , с. В., община Б.
С частната жалба е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.304 ГПК, обосновано с наличието на правен интерес за частния жалбоподател „Б”Е. , като трето за възникналия между концесионера П. ”Ч” А. , и концедента – Община –. правен спор лице, но кредитор на първия да получи своевременно изпълнение от своя длъжник. Поради това жалбоподателя счита, че спрямо него решение № 614 от 13.01.2009 год., по т.д. № 629/ 2007 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, предмет на молбите му за отмяна има обвързваща го сила и като не е съобразил горното, а е приел, че молбите му са процесуално недопустима, ВКС, ТК е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Оплакването е неоснователно.
Правилно предходният състав на второ търговско отделение на ВКС е счел, че правото да се иска отмяна по реда на чл.304 ГПК не принадлежи на всяко трето лице, а единствено на онзи, който има самостоятелни права върху спорния предмет, но не е бил конституиран като страна по делото.
Следователно, както последователно е поддържал в практиката си ВКС, разпоредбата на чл.304 ГПК, аналогична на чл.233, ал.2 ГПК/ отм./ брани третите лица, спрямо, които се разпростира силата на пресъдено нещо, като препращайки към чл.216, ал.2 ГПК, задължително свързва отмяната в разглежданата хипотеза със задължителното необходимо другарство.
В случая молителят не е необходим другар, съгласно процесуалното правило на чл.216, ал. ГПК/ респ.отм. чл.172, ал.2 ГПК/, тъй като качеството му на кредитор на първоначалния ищец – П. ”Ч” А. , дори и да е налице, не води до възникване на неделимо спорно правоотношение, обуславящо задължителното му другарство с последния, ако би бил конституиран като страна в инстанционното производство.
Поради това законосъобразно с обжалваното определение е прието, че ТД „Б” Е. не е активно процесуалноправно легитимиран да иска отмяна на влезлите в сила решения на І-во т.о. на ВКС, постановени по т.д. № 629/2007 год., щом по отношение на него същите не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, второ търговско отделение определение № 218 от 05.02.2010 год., по т.д. № 112/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: