О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София, 08.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N72 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.10.2009г. по гр.д. №2441/2009г. Пловдивски ОС е уважил предявените от В. Г. В. искове срещу ТД на НАП -Пловдив с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – НАП-ТД-Пловдив поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от В. Г. В. искове срещу ТД на НАП-Пловдив с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3КТ. Съдът е установил, че със Заповед № УЧР-033/10.11.2008г. е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.187, т.3 и 7 и на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7 КТ дисциплинарно уволнение на В. Г. , работеща като „старши -инспектор”, сектор “Р”. Като е приел за установено, че ищцата не е извършила посочените в заповедта нарушения, свързани с неточности при съставяне и изготвяне на актове за възстановяване и прихващане на ДДС за времето от 19.11.2007г. до 16.06.2008г., съдът е отменил наложеното наказание на приемайки, че не са извършени посочените в него нарушения, възстановил е ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно точното тълкуване на разпоредбата на чл.177 от Закона за данък добавена стойност, предвиждаща “отговорност за лицата в случай на злоупотреба” с оглед преценката дали данъчния служител е задължен да извършва ревизия или да инициира такава във всеки случай на съмнение, че регистрирано лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от друго регистрирано лице, за да се избегнат злоупотреби. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 КТ. Съдът, като е взел предвид доказателствата по делото и длъжностната характеристика на ищцата-ответник по жалбата, е приел, че същата не е била длъжна да извършва ревизия или да инициира такава във всеки случай на съмнение, че регистрирано лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от друго регистрирано лице, тъй като самият Д, към който препраща разпоредбата на чл.177 ЗДДС, предвижда, че ревизията се възлага от специален орган, който определя със заповед и компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства такива ревизии да са възлагани на ищцата, поради което е приел, че не може да и бъде наложено наказание – най – тежкото предвидено в КТ, за неизпълнение на задължения, каквито не са й били възлагани. Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Само при необходимост от преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона, когато се налага формирането на нова съдебна практика по конкретни разпоредби би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 27.10.2009г. по гр.д. №2441/2009г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на ТД на НАП –Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: