О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 260 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. П. чрез процесуален представител адв. Т срещу решение № 236 от 23.12.2008г. по в. гр. д. № 404/2008г. на Т. окръжен съд, 3 състав. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 189/03.10.2008г. по гр. д. № 299/2008г. на Поповски районен съд в частта, с която предявеният от „Б” Е. , гр. П. против П. М. П. от гр. П. иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен в частта му над сумата 1 000 лв. до сумата 11 000 лв. и вместо това П. М. П. от гр. П. е осъден да заплати на „Б” Е. , гр. П. сумата 10 000 лв., представляваща разликата над присъдената с първоинстанционното решение сума в размер 1 000 лв. до действително дължимата по договор за заем от 08.04.2005г. сума в размер 11 000 лв. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в касационната жалба и изложението към нея обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 603 от 23.10.2002г. по гр. д. № 8129/2002г. на ВКС, ГК, І г. о., а именно по въпросите за приложимостта на солидарната отговорност по чл. 25, ал. 2 СК, дали средствата, получени по договор за заем, сключен от единия от съпрузите, са лични и дали задължението за връщане на сумите е солидарно.
Ответникът „Б” Е. , гр. П. оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ответникът П. М. П. и управителят на ищеца „Б” Е. Даринка Д. П. са бивши съпрузи, считано от 05.04.2007г., и бивши съдружници в „Б” ООД, гр. П., собственик на капитала на „Б” ЕООД. Решаващият съдебен състав е констатирал, че между „Б” Е. и П. М. П. на 08.04.2005г. е сключен писмен договор за заем в размер 11 000 лв., като ответникът по исковата молба се е задължил да върне сумата до 31.03.2006г. Доказателства за погасяване на задължението не са представени.
При така изложената фактическа обстановка Т. окръжен съд е направил извод, че предявеният иск е доказан по основание и размер. По отношение на възражението на ответника за приложението на чл. 25, ал. 2 СК с оглед твърдението му, че заемът е изразходван за семейни нужди, решаващият съдебен състав е приел, че кредитор на ответника не е бившата му съпруга, а юридическо лице – търговско дружество, което е отделен правен субект, самостоятелен носител на граждански права и задължения, с обособено имущество и което, независимо от персоналния си състав, е различен субект на правоотношения. Поради тези съображения съдът е заключил, че на дружеството е непротивопоставимо възражение за солидарност по чл. 25, ал. 2 СК и дори заемът да е изразходван за семейни нужди и да е възникнала солидарност на задължението, то дружеството – заемодател е в правото си да иска връщане на цялата сума от заемополучателя – ответника по иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от него да зависи изходът на делото.
Въпросът за приложимостта на солидарната отговорност по чл. 25, ал. 2 СК и дали двамата съпрузи, респективно бивши съпрузи отговарят солидарно за задълженията, поети от единия от съпрузите за задоволяване нужди на семейството, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Направеният от въззивната инстанция извод, че възражението за солидарност на задължението по чл. 25, ал. 2 СК като защитна теза на ответника за неоснователност на предявения иск, е непротивопоставимо на ищцовото дружество, е законосъобразен и постановен съобразно постоянната съдебна практика. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно /чл. 25, ал. 2 СК/. Поради това заемодателят има право да иска връщане на предоставената в заем сума от всеки един от съпрузите, респективно бившите съпрузи. В конкретния случай заемодателят „Б” Е. , който е самостоятелно юридическо лице е упражнил правото си да иска връщане на цялата сума от единия от бившите съпрузи – П. М. П.. Поради това е неоснователно и позоваването на решение № 603 от 23.10.2002г. по гр. д. № 8129/2002г. на ВКС, ГК, І г. о., което е също в смисъл, че задължението за връщане на получените по договор за заем суми за нуждите на семейството е солидарно на двамата съпрузи.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 23.12.2008г. по в. гр. д. № 404/2008г. на Т. окръжен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.