О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 23.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №493/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Е. З. З. с ЕГН: ********** срещу въззивно решение от 21.12.2009 г.на Софийски градски съд , ІІ а състав на ГО по гр.д. № 1826/2008 г. , с което е оставено в сила решението на СРС,26 с-в от 18.02.2008 г., постановено по гр.д. №213/07 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу „М” АД-София за сумите от: 750 щатски долара-възнаграждение по договор между страните от 05.09.2003 г. и 328 щатски долара-лихва по чл.86 от ЗЗД, 450 щ.д. – възнаграждение по договор от 13.12.2002 г. и 202 щ.д. лихва по чл.86 от ЗЗД, 800 лева по договор за консултантски услуги от 04.07.2001 г. и 555 лева лихва по чл.86 от ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС- чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира, че решението е въззивно и че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните по делото са сключени процесните три договора, по които ищецът Е се е задължил да извърши различни по съдържание фактически дейности възложени му от ответника, за които последният е следвало да му заплати договорените в трите договора възнаграждения за това. За да отхвърли претенциите и по трите договора, въззивният съд се е позовал на липса на доказано изпълнение от страна на ищецът-възложител, по всеки един от тях. Като допълнителни аргументи е изложил и съображенията си за това, че искът за изпълнение по договора от 2001 г. е погасен с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а вземанията предмет на претенциите по другите два договора са цедирани от страна на ищеца на трети лица.
Жалбоподателят в изложение на основанията по чл.280 ал.1 за допускане до касация сочи три въпроса като правни такива от значение за изхода на спора: налице ли е приемане на изготвения от ищеца отчет/проект/ по договора от 05.09.2003 г. при липса на възражения от страна на възложителя, цесията породила ли е правно действие при липса на съгласие от третото за спора лице-цесионер и дали изобщо могат да се цедират бъдещи вземания, както и завеждането на исковата молба пред Арбитражния съд при БТПП прекъсва ли давността.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. От изложеното по-горе става ясно, че за да отхвърли и трите иска, съдът е приел за недоказано изпълнение от страна на ищеца по всеки един от трите двустранни договора като е взел в предвид и това, че представеният като изпълнение на единия от договорите отчет /проект/ по никакъв начин не се свързва с предмета на договора. Следователно въпросите, формулирани и поставени от жалбоподателя не са такива, въз основа на които съдът е направил правните си изводи по конкретния спор и е отхвърлил трите иска, т.е. не са от значение за спора по-конкретното дело
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация. По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 21.12.2009 г.на Софийски градски съд , ІІ а състав на ГО по гр.д. № 1826/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.