О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№398
София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 5431 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. М. и П. А. М., конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец А. Д. М., подадена чрез пълномощника им адв. Я. Д., САК, срещу решение № 1211 от 14. 06. 2016 г. по гр. д. № 1521/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което, след отмяна на решение от 11. 12. 2015 г. по гр. д. № 238/2015 г. на Софийския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от А. Д. М. против [фирма] и А. И. А. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на А. Д. М. на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19. 03. 2014 г., сключен между [фирма] и А. И. А., с н.а. № 43, том I, рег. № 337, дело № 038/2014 г. по описа на нотариус С. А. с район на действие РС – Е. П.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и А. И. А. правят възражение за недопустимост на касационното производство и излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на апелативния съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Неоснователни са възраженията на [фирма] и А. И. А. за недопустимост на образуваното касационно производство. С. П. М. и П. А. М. са законни наследници на починалия ищец Август М. /видно от удостоверение за наследници от 23. 06. 2016 г. , л. 35 от делото на ВКС/, поради което се явяват негови материални и процесуални правоприемници и, съгласно чл. 227 ГПК, имат право да участват като главни страни в производството по делото. Извършеното от адв. Я. Д. процесуално действие, изразяващо се в подаване на касационна жалба срещу въззивното решение преди същата да бъде упълномощена от С. М. и П. М. да ги представлява в процеса, е санирано с изявленията на последните, съдържащи се в пълномощното /л. 17 от делото на ВКС/, с които потвърждават всички извършени до момента от адв. Я. Д. действия по делото, включително и действията по подписване и подаване на касационна жалба вх. № 11319/02. 08. 2016 г. по описа на САС срещу решение от 14. 06. 2016 г. по гр. д. № 1521/2016 г. на САС.
Не са налице твърдяните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съставът на апелативния съд е приел от фактическа страна, че на 12. 02. 2008 г. А. М. е превел по сметка на В. П., не в качеството й на ЕТ, сумата 50000 лв. На 9. 02. 2010 г. В. П., като ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“, е прехвърлила на [фирма], с едноличен собственик на капитала дъщеря й А. П., търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включващо и право на собственост на едноличния търговец върху процесния имот. С влязло в сила на 6. 06. 2013 г. решение по гр. д. № 1258/2012 г. на САС е уважен предявен от А. М. против В. П. частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 25100 лв. /част от получената без основание сума от 50000 лв./, а спорът по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,за връщане на останалите 24900 лв., е висящ /след първоначално уважаване на иска, решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд/. При тези фактически изводи е прието, от правна страна, че искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е неоснователен по съображения, че по този ред би могло да се иска обявяване на относителна недействителност само на увреждаща сделка, сключена от длъжника – насрещна страна в правоотношението, породило вземането на длъжника, но не и сделки, сключени от последващи приобретатели на имуществото на длъжника, дори ако за тези приобретатели, от момента на придобиване на имуществото на длъжника, за тях е възникнала, по силата на закона, солидарна отговорност за задълженията на длъжника. В този смисъл са мотивите към въззивното решение, касаещи спора от правна страна.
Първият поставен от касатора въпрос е материалноправен – при сключване на договор за прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по чл. 15 ТЗ, солидарна ли е отговорността на прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие за задълженията към кредиторите на отчуждителя, възникнали до прехвърляне на търговското предприятие, съотв. придобива ли приобретателят на предприятието качеството на солидарен длъжник към кредиторите на прехвърлителя, чиито вземания са възникнали до сключване на договора по чл. 15 ТЗ. Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така поставеният въпрос не e обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен с мотиви, че за относително недействителна спрямо кредитора би могла да се обяви само увреждащата сделка, с която длъжникът-насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, прехвърля свое имущество на трето лице, но не и последваща прехвърлителна сделка, в чийто предмет се включва същото имущество, сключена от приобретателя по първата сделка, независимо от факта, че със сключване на първата сделка по чл. 15 ТЗ за приобретателя по същата е възникнала, по силата на закона /чл. 15, ал. 3 ТЗ/ солидарна отговорност за задълженията на търговеца, включени в търговското предприятие. Решението не съдържа извод, според който със сключване на договора по чл. 15 ТЗ за приобретателя на търговското предприятие [фирма] не е породена солидарна отговорност за задълженията на едноличния търговец, включени в прехвърленото предприятие. Същевременно, изложението не поставя въпроса за приложимостта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на длъжници на кредитора, които не са насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и чиято солидарна отговорност, заедно с длъжника – насрещна страна по това правоотношение, е възникнала впоследствие, по силата на закона, с факта на сключване на прехвърлителна сделка с предмет имущество на длъжника-насрещна страна по правоотношението с кредитора.
На следващо място, така поставеният въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело. Задължението за връщане на сумата 50000 лв. е възникнало за В. П. не в качеството й на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“, а от правоотношение, породено между нея и А. М., извън дейността й и качеството й на ЕТ, тъй като паричната сума е била преведена без основание не по банкова сметка, открита в качеството й на едноличен търговец. В исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са изложени твърдения, че сумата 50000 лв. е била преведена по сметка на В. П., която е била регистрирана като ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“, а не по сметка открита в качеството й на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“ сметка. Самият ищец, в отправената до В. П. нотариална покана /приложена към исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/ е заявил, че с платежно нареждане от 12. 02. 2008 г. е превел по личната й банкова сметка в [фирма] сумата 50000 лв. Такива твърдения са се съдържали и в исковата молба по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по частичния иск за сумата 25100 лв. /видно от приложените първоинстанционно и въззивно решения по този иск, както и от постановеното от ВКС, по реда на чл. 288 ГПК, определение/. В същия смисъл са и фактическите и правни изводи на съдилищата в постановените по този иск актове – решение № 1617 от 16. 10. 2012 г. по в. гр. д. № 1258/2012 г. на САС, ГО, 4 с-в и определение № 710 от 06. 06. 2013 г. по гр. д. № 1715/2013 г. на ВКС, IV г.о. Исковото производство, по което са постановени тези съдебни актове, е образувано още през 2009 г. /гр. д. № 193/2009 г. на СОС/, но В. П. не е участвала в същото в качеството си на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“, въпреки заличаването й като ЕТ да е станало едва на 5. 03. 2010 г. В този смисъл са и твърденията на ищеца и възраженията на ответницата по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен за останалите 24900 лв., видно от невлязло в сила първоинстанционно решение от 12. 06. 2014 г. по гр. д. № 416/2013 г. на ЕПРС – според мотивите на същото, по това дело ответницата В. П. е направила възражение за наличие на основание за получаване и задържане на преведените по сметката й /не на ЕТ/ средства, възлизащи на 50000 лв., тъй като А. М. й е дължал връщане на неправомерно изтеглени от нейна лична спестовна сметка в гръцка банка, без съгласието й, 40000 евро, останали невъзстановени.
След като задължението за връщане на сумата 50000 лв. е възникнало за В. П. в лично качество, а не в качеството й на едноличен търговец, то същото не е било част от прехвърленото търговско предприятие, не е било включено в прехвърлената с договора по чл. 15 ЗЗД съвкупност от права, задължения и фактически отношения, за него не е възникнала солидарна отговорност в лицето на приобретателя на предприятието [фирма]. Този извод не се опровергава от факта, че за задължения, възникнали при осъществяване на търговска дейност, едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, а не само с имуществото, придобито при или по повод осъществяване на търговската дейност /неограничената отговорност на едноличния търговец не означава, че всички задължения, които възникват в правната сфера на физическото лице, стават част от търговското му предприятие/. Поради изложеното, въпросът солидарна ли е отговорността на прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие за задължения към кредиторите на отчуждителя, възникнали до прехвърляне на търговското предприятие и включени в същото, съотв. придобива ли приобретателят на предприятието качеството на солидарен длъжник към кредиторите на прехвърлител, е без значение за изхода по конкретното дело. Въпросът би бил относим, ако вземането на кредитора е било към едноличния търговец и е било включено в прехвърленото търговско предприятие, каквато не е настоящата хипотеза.
Вторият поставен въпрос е увреждаща ли е за кредитора А.М., съотв. правоприемниците му – законни наследници, сделката, сключена на 9. 02. 2010 г., между В. П., като ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“ и [фирма], с която едноличният търговец прехвърля търговското си предприятие на дружеството. Твърди се, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на решение № 296 от 20. 04. 2006 г. по т. д. № 591/2005 г. на ВКС, ТК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така поставеният въпрос е неотносим към предмета на делото, който не включва предявен иск по чл.. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен по отношение на кредитора на договора за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, сключен на 9. 02. 2010 г., между В. П., като ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“, и [фирма]. От значение в случая е дали кредиторът би могъл да иска прогласяване на относителна недействителност на сделката, сключена между [фирма] и А. А., тъй като само тази сделка е предмет на предявения конститутивен иск.
Третият правен въпрос е дали неупражняването на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу В. П. и [фирма], за обявяване за относително недействителен на договора за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, сключен на 9. 02. 2010 г., между В. П., като ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – В. П.“ и [фирма], е пречка за упражняване правата на кредитора по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на последната сделка, сключена между [фирма] и А. А.. Твърди се, че разглеждането на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, нито е от значение за изхода на конкретното дело. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен не защото кредиторът не е предявил иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и относно първата сделка по чл. 15 ТЗ, а по съображения, че въобще е изключена, според въззивния съд, възможността да се атакува по този ред сделка, сключена не от длъжника – насрещна страна по правоотношението с кредитора, породило правото му на вземане, а от последващ приобретател на имущество от длъжника – насрещна страна по правоотношението с кредитора, независимо че за този последващ приобретател е възникнала, по силата на закона, солидарна отговорност, заедно с тази на длъжника-насрещна страна по правоотношението с кредитора.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице твърдяните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателите С. П. М. и П. А. М. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на всяка от ответните страни – [фирма] и А. И. А. по 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени за касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1211 от 14. 06. 2016 г. по гр. д. № 1521/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в.
ОСЪЖДА С. П. М. и П. А. М., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят сумата 1500 лв. на [фирма] и сумата 1500 лв. на А. И. А. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: