О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 10.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 967 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу определение № 185 / 18.01.2018г. по ч.гр.д. № 5231 / 2017г. на Апелативен съд- София, с което е оставил без разглеждане частната му жалба, подадена против определение от 17.07.2017г. по гр.д. № 4387/ 2015г. на Софийски градски съд, с което е отказано увеличение на размера на предявен при условията на частичност иск.
Частният жалбоподатеи сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че винаги когато не се допуска увеличение на иска е налице преграждане на правото на защита във водения процес. В разпоредбата на чл. 214 ГПК е установена възможност за изменение на иска чрез увеличение размера на иска с цел улеснение на страните. Твърди се, че искът е предявен като частичен в размер на 30 000 лева, част от пълния претендиран размер от 100 000 лева т.е въведен е по делото размерът на цялото вземане и е направено искане за увеличение на размера на иска до 100 000 лева.
Ответниците по частната жалба не представят отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне частната въззивна жалба като недопустима, апелативният съд е приел, че определението, с което не се допуска увеличение на цената на иска, предявен като частичен за сумата от 30 000 лева, като част от 100 000 лева, до пълния му размер, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК – обжалваемостта не е изрично предвидена от закона, съответно определението не е преграждащо. Относно липсата на преграждащ характер на определението, въззивният съд се е позовал на даденото разрешение в т.7б от ТР № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Производството е по чл. 274, ал.2, а не по чл. 274, ал.3 ГПК, поради което разглеждането на частната жалба, която няма касационен характер, не е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Ето защо, съдът не разглежда наведените от частната жалбоподателка основания за допускане на частната жалба до касация.
Определението е правилно.
В цитираната от съда задължителна за всички съдилища, на основание чл. 130 ЗСВ практика, е дадено разрешение, че преграждащ характер определението за недопускане на увеличение на размера на иска има само, ако искът не е предявен при условията на частичност, какъвто не е настоящият случай. В случая искът е предявен при условията на частичност, поради което определението, с което не се допуска увеличение на иска, няма преграждащ характер. Посочването в исковата молба на пълния размер на вземането е ирелевантно за предмета за спора, който обхваща само тази част от вземането, която е предявена с исковата молба.
Предвид изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 185 / 18.01.2018г. по ч.гр.д. № 5231 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.