О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 398
гр. София, 12.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1390/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК [фирма]-София срещу решение № 1966 от 12.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2476/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 20.03.2012 г. по гр. дело № 12382/2010 г. на СГС, с което касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Автокаско” е осъден да заплати на С. Я. С. сумата от 26 071 лева-обезщетение , поради кражба на собственото му МПС, ведно със законната лихва от 29.10.2010 г. до окончателното плащане и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В самата касационна жалба не се сочат основанията за допускане на касационното обжалва, но са поставени правните въпроси, които според жалбоподателят са от значение за спора и са решени в противоречие със закона, без да се сочи несъответствие с допълнителните селективни критерии за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който излага съображения за недопускане до касация, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на следните установени и доказани по делото факти и обстоятелства: Ищецът С. Я. С. се легитимира като собственик на л.а. „БМВ” м. 525 Д с рег. [рег.номер на МПС] , който е станал обект на кражба на 08.04.2010 г.. Самата кражба се установява от издаденото прокурорско постановление, разпечатка от входящия дневник за постъпилите сигнали в 06 РПУ на СДВР и свидетелски показания събрани пред съда. Датата на настъпване на кражбата попада в периода на действие на застрахователното правоотношение между страните по имуществена застраховка „Автокаско”, съгласно застрахователна полица № 210-9-434 S/09-044686/10.02.2010 г., по която е платена първата застрахователна вноска като условие за пораждане действието на застрахователния договор. В задължение на застрахователното дружество-ответник е да покрие материалните щети при настъпил риск покрит от нейното действие, какъвто се явява кражбата на застрахованото МПС. Конкретният размер на дължимото обезщетение е възприет от съда на база заключението на вещото лице относно действителната пазарна стойност на автомобила към деня на извършване на кражбата.
От страна на ищеца са спазени всички срокове и условия за заплащане на така дължимото обезщетение по процесната имуществена застраховка, включително да представи всички заключващи устройства, които са обявени от самия него при сключването на самия застрахователен договор, както и част ІІ от свидетелството за регистрация на МПС.
В самата касационна жалба не се сочат основанията за допускане на касационното обжалване. Поставени са въпроси, които според жалбоподателят са от значение за спора и са решени в противоречие със закона, без да се сочи несъответствие с допълнителните селективни критерии за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такива се сочат: достатъчно доказателство за настъпване на застрахователното събитие „кражба” ли са прокурорското постановление и съответното удостоверение издадено от СДВР, дали даването на заблуждаваща информация, относно място на извършването на кражбата на МПС е пречка за заплащане на самото обезщетение и относно възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение , с оглед чл.211 ал.2 КЗ .
Видно от самата формулировка и съдържание на тези въпроси първият от тях не е правен, а изцяло фактически и касае обосноваността на фактическите изводи на съда, което изобщо не е предмет а преценка във фазата по допускане до касационно обжалване, а евентуално би могло да се разглежда като оплакване за необоснованост при преценка на нейната основателност, което е извън обхвата на проверка при произнасяне а съда по реда на чл.288 ГПК.Това се отнася и до въпроса: дали даването на заблуждаваща информация, относно място на извършването на кражбата на МПС е пречка за заплащане на самото обезщетение, доколкото също е в зависимост преценката на конкретните факти по конкретния спор, а не се отнася до тълкуването и прилагането на конкретна правна норма. Относно възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение , съгласно чл.211 ал.2 КЗ, с оглед недостатъчната обезопасеност / наличие само на фабрична аларма/ на откраднатото МПС, то този въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като подобно възражение липсва пред инстанциите по същество и съдът не се е произнасял по него при формиране на правораздавателната си воля в обжалваното въззивно решение.
Следва да се отчете и пълната липса на посочване и обосноваване на наличието въобще на някое от допълнителните селективни основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
На ответника по жалбата се дължи присъждането на разноските в настоящата инстанция в размер на 2500 лева-платено възнаграждение за адвокат, което е установява в изричното отбелязване в приложеното пълномощно и договор за правна помощ.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 1966 от 12.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2476/2012 г..
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на С. Я. С. разноските в настоящата инстанция в размер на сумата от 2500 лева-платено възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.