3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София 15.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2826 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответницата Ф. Х. С., чрез адв.Д. Б. срещу определение № 3850/12.02.2016 г. по ч.гр.дело № 15972/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 26.10.2015 г. по гр.дело № 16470/2014 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на Ф. Х. С. за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, предявена от [фирма] с вх. № 4797/28.03.2014 г.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, предявена от [фирма].
В изложението към частната жалба е формулиран правния въпрос – за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на двете страни и да мотивира съдебния си акт по съществото на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1953 г. на ВС и т.решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез адв.Ц. И. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на частната жалба, като подадена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване, за липса на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че пред Софийски районен съд е предявен иск от [фирма] срещу жалбоподателката Ф. Х. С..
Посочил е, че по делото е прието като доказателство копие от регистъра за връчване на съдебните книжа, от което е установено, че под № 36 е вписано връчването на 18.06.2014 г. на съобщение по гр.дело № 16470/2014 г. на Софийски районен съд, 59 с-в лично на ответницата Ф. С..
Прието е, че на 17.11.2014 г. първоинстанционния съд е постановил определение по чл.140 ГПК, с което е приел, че ответницата по предявения иск С. не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
С молба вх. № 1040659/28.04.2015 г. Ф. С. е поискала отмяна на определението, постановено на 17.11.2014 г. по чл.140 ГПК и да бъде разпоредено връчването й на препис от исковата молба с доказателствата.
С молба вх. № 1100813/16.10.2015 г. жалбоподателката, чрез адв. Д. Б. е поискала възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че книгата водена от длъжностното лице по призоваване в кръга на службата му представляват официални свидетелстващи документи за извършените действия, описани в призовката и/или описната книга. За правилен е преценен и извода, че в случая от копието на описната книга е установено връчване на исковата молба и доказателствата към нея лично на ответницата-жалбоподател на 18.06.2014 г. Въззивният съд е приел, че в доказателствена тежест на ответницата-жалбоподател е да опровергае официалното удостоверяване за връчване на съобщението при проведено пълно доказване. Формиран е извод, че такова пълно доказване не е проведено в производството по чл.64,ал.2 ГПК от жалбоподателката, поради което е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, подадена от [фирма].
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Посоченото тълкувателно решение не е загубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. С него е доразвита практиката на ВС, обективирана ППВС № 1/13.07.1953 г. като е съобразена процесуалната уредба към момента на постановяването му.
Въззивният съд е разрешил правният въпрос в съответствие с практиката на ВКС по т.19 от т. решение № 1/2001 г. на ОСГК. В настоящият случай съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора по молбата на ответницата Ф. С. за възстановяване на срока за отговор на подадената искова молба от [фирма]. Определението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на определението на Софийски градски съд по поставения правен въпрос от жалбоподателката Ф. С..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3850/12.02.2016 г. по ч.гр.дело № 15972/2015 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 30287/07.03.2016 г., подадена от ответницата Ф. Х. С., [населено място],[жк], чрез адв. Д. Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: