3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 16.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2075/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. К., подадена чрез неговия пълномощник адв. Хр. Г., против решение № 7646 от 15.11.2013 г. по в.гр.д. № 7890/2013 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № ІІ- 69-182 от 28.01.2012 г. по гр.д. № 56865/2010 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ г.о, 69-ти състав, с което е допусната съдебна делба между Х. Я. К. и В. Я. К. на съсобствения между тях по наследяване недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 68134.407.14.2.4, находящ се в [населено място], район “О.”, [улица], ет.5, в сградата 2, заедно с принадлежащите към него мазе и таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена, при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от двамата съделители.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която са определи квотите на съделителите, поради това, че приживе на наследодателя жалбоподателят е спомогнал да се увеличи наследството, което обуславя правото му на основание чл. 12, ал.2 ЗН да получи по- голям дял. Въззивното решение е неправилно и в частта, с която не е било уважено искането му за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за това, че е бил лишен от възможността да ползва съсобствения имот. Счита, че тази претенция подлежи на разглеждане в първата фаза на делбата.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, са свързани с изложените в касационната жалба оплаквания: 1/ Допустимо ли е в първата фаза на съдебната делба да бъдат разглеждани претенциите на някой от съделителите относно увеличаване на дела от съсобствения недвижим имот на основание чл. 12, ал.2 ЗН; 2/ Допустимо ли е в първата фаза на съдебната делбата да бъдат разглеждани претенциите на някой от съделителите по чл. 31, ал.2 ЗС. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са обусловили изхода на делото и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Х. К. чрез своя пълномощник адв. А. Г. изразява становище, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд по поставените правни въпроси е съобразено със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че същите са наследници по закон на Я. Д. К., поч. през 2004 г., и на С. Ф. Д., починала през 2010 г., които са техни родители. През 1968 г., през време на брака си, двамата наследодатели са придобили чрез договор за покупко- продажба в режим на съпружеска имуществена общност жилището, предмет на иска за делба. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че по наследяване процесният недвижим имот е станал съсобствен между страните делото при равни дялове – по ? ид. част, при които е допуснал делбата.
От данните по делото се установява, че с отговора на исковата молба жалбоподателят в настоящото производство В. К. е предявил против ищеца Х. К. иск за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за това, че от началото на месец септември 2010 г. е бил лишен от възможността да ползва съсобствения имот. Претенцията не е конкретизирана по размер. В проведеното на 24.11.2011 г. съдебно заседание по делото пред първата инстанция пълномощникът на ответника е оттеглил направеното искане за присъждане на обезщетение и производството по делото в тази част е било прекратено на основание чл. 232 ГПК. Това определение не е обжалвано. Поради това такава претенция не е била разглеждана от първоинстанционния съд.
Не се установява с отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание, нито до приключване на устните състезания пред първата инстанция ответникът да е твърдял, че е допринесъл за увеличаване на наследството и да е претендирал да бъде компенсиран по реда на чл. 12, ал.2 ЗН с имот или пари.
Тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд и доколкото въззивната жалба не е съдържала други доводи за неправилност на първоинстанционното решение, са го мотивирали да приеме, че същото е правилно и да го потвърди. В мотивите съдът е посочил и това, че претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС и по чл. 12, ал.2 ЗН подлежат на разглеждане във втората фаза на делбеното производство.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При положение, че искът за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС е бил оттеглен от жалбоподателя, а претенция по чл. 12, ал.2 ЗН изобщо не е била заявяване за разглеждане, поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК два правни въпроса относно това в коя фаза на делбеното производство подлежат на разглеждане тези претенции, са изцяло неотносими към изхода на настоящото дело, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на постановеното въззивното решение.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят В. Я. К. следва да заплати на Х. Я. К. направените от последния разноски за настоящото производство в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение. Присъждането на разноските е поискано своевременно с отговора на касационната жалба, към който са представени и доказателства, че същите реално са сторени.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7646 от 15.11.2013 г. по в.гр.д. № 7890/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Я. К. да заплати на Х. Я. К. направените разноски по делото за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: