О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София,18.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети април март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. И. и Б. В. И. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 01.10.2010г. по гр.д.№630/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.50 ЗЗД ,чл.109 ЗС и чл.30,ал.2 ЗС.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест при наличие на противоречива практика на съдилищата, по въпроса за възможността искът по чл.109 ЗС да бъде предявен срещу съсобственик в противоречие с практиката на ВКС, по въпроса необходимо ли е виновно и противоправно деяние на собственика на животно за уважаване на искова претенция по чл.45,50 и 51 ЗЗД, по въпроса за определяне размера на извършените в съсобствен имот работи. Навеждат се и доводи за неправилно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В частта,с която въззивният съд се е произнесъл по предявените от С. Г. И. и Б. В. И. претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от куче на 13.08.2004г. в размер на 800лв.,обезщетение за неимуществени вреди от нападение от куче на 12.10.2004г. в размер на 400лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от случаите на ухапване и нападение от куче в размер на 56.51лв., обезщетение за изграждане на втора чешма през 2004г. и поставяне на допълнителен контролен водомер на обща стойност 270.70лв., обезщетение за изграждане на втора малка входна врата в западната половина на имота на стойност 44 лв.,касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е недопустимо-обжалваемият интерес е под 1000лв. Поради това в тази част подадената от С. Г. И. и Б. В. И. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че страните са съсобственици на дворно място-УПИ ХV-68,кв.98 по плана на[населено място],м.”О.-М.” като ищците С. Г. И. и Б. В. И. са собственици на ІІ етаж от построената в дворното място жилищна сграда,заедно със северната половина на мазето,1/2 ид.част от общите части на сградата,лятната кухня и западната част от дворното място,а ответниците С. Б. М.,Р. Х. М. и В. Х. З. са собственици на І етаж от жилищната сграда,заедно с южната половина на мазето с ? ид.част от общите части на сградата и източната част на дворното място. Прието е,че дворното място и жилищната сграда са поделени между праводателите на страните Б. С. Г. и В. С. Г. като границата на владението между западната и източната половина на дворното място минава през средата на парцела, успоредно на граничните линии със съседите Х. Т. и Т. и Г. П.. Претенцията по чл.109 ЗС е приета за неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено ответниците да са извършили твърдяните в исковата молба действия,с които да е било предизвикано ново,различно състояние,ограничаващо и смущаващо спокойното упражняване на правата на ищците.
Претенцията за вреди,причинени от животно е приета за неоснователна,тъй като не е проведено пълно и главно доказване на вредоносното действие на животните нито причинна връзка с претърпените щети.
Претенцията за заплащане на разходите за поддържане на общата вещ по чл.30,ал.2 ЗС е приета за неоснователна,тъй като не е установено ищците да са поели разходите по претендираните от тях вреди по тавана на сградата. Прието е също така,че не е доказано ищците да не са имали възможност да реализират доход от отдаване под наем на лятната кухня по причина поведението на ответниците.
По поставения от касаторите въпрос за разпределението на доказателствена тежест с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №19/02.2001г. по гр.д.№526/2000г. на ІІ ГО на ВКС, което обаче касае разпределение на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск,с оглед на което изложените в него съображения не могат да бъдат отнесени към извършената от въззивния съд по настоящето дело преценка за начина на разпределяне на доказателствената тежест.
По въпроса за възможността искът по чл.109 ЗС да бъде предявен срещу съсобственик не може да се приеме,че е налице противоречие с практиката на ВКС с оглед дадените в ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС указания, тъй като в обжалваното решение е прието,че такъв иск може да бъде предявен срещу съсобственик,но в случая не може да бъде уважен поради недоказаност на правопораждащите факти. Тезата на касаторите не може да бъде споделена,доколкото в ТР №31/1984г. не е изразявано становище,че искът може да бъде уважен дори осъществяването на тези факти да не е установено по категоричен начин.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че въпросът за начина на определяне на обема на извършените в съсобствен имот работи обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е от значение за изхода на правния спор. Претенцията е приета за изцяло неоснователна и то не по причина недоказаност на обема на извършените в съсобствения имот работи.
Доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е необходимо виновно и противоправно дейние на собственика на животно за уважаване на исковете по чл.45,50 и 51 ЗЗД не следва да бъдат обсъждани,тъй като в частта,с която въззивният съд се е произнесъл по претенциите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от животно,решението му не подлежи на касационно обжалване.
Не следва да бъдат обсъждани и доводите,основани на оплаквания за неправилно обсъждане и преценка на доказателствата,които съставляват по същността си оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК без обаче да бъдат обвързани с произнасяне по конкретно формулирани процесуалноправни въпроси,обосноваващи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.10.2010г. по гр.д.№630/2008г. по описа на С. градски съд,ГО,ІІ-Д въззивен състав в частта,с който е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от С. Г. И. и Б. В. И. искове с правно основание чл.109 ЗС с предмет осъждане на ответниците да отстранят двете кучета Б. и С. от западната половина на имота и да не допускат разхождането им в нея и замърсяването на площите в тази половина на имота,да преустановят разкопаването и засаждането на зеленчуци на самата гранична линия, да преустановят ползуването на простора и площите около него в западната половина на имота за каквито и да е домакински нужди,както и да възстановят граничната линия между източната и западната част на съсобствения парцел ХV-68,кв.98 по плана на[населено място],м.”О.-М.”,така както е определена в договора от 03.06.1965г.,както и в частта,с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение в размер на 1432лв. от неосъществен ремонт на покрив и обезщетение в размер на 2100лв. за неосъществени доходи от наем на лятна кухня в западната половина на имота за периода м.юли, 2001г. до 31.12.2004г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Г. И. и Б. В. И. касационна жалба срещу въззивното решение,постановено на 01.10.2010г. по гр.д.№630/2008г. по описа на СГС, ГО,ІІ-Д въззивен състав в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от тях искове с правна квалификация чл.50 ЗЗД за сумата 800лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ухапване от куче на 13.08.2004г., за сумата 400лв,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нападение от куче на 12.10.2004г.,за сумата 56.51 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от ухапване от куче на 13.08.2004г. и от нападение от куче на 12.10.2004г., както и исковете за заплащане на сумата 178.70лв.,представляваща обезщетение за изграждане на втора чешма в двора с допълнителен водопровод и контролен водомер и за сумата 44 лв.,представляваща обезщетение за изграждане на втора малка входна врата в западната половина на имота.
В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: