4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2179/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. С. и В. В. Ц. против решение № 1942 от 27.10.2014 г. по гр.д. № 1530/2014 г. на Апелативен съд- София. Жалбоподателите поддържат, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат за неправилен извода на въззивния съд, че направеното от общия на страните наследодател нотариално завещание е универсално и е породило правно действие и по отношение на завещаните с него земеделски имоти, част от които са възстановени след смъртта му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, са поставени следните правни въпроси: Какво трябва да съдържа завещанието, за да се определи като универсално; Какво е завещанието, което посочва като предмет определено имущество, посочено като отделни недвижими имоти и тяхната стойност; В хипотезата на частно завещание лицето, в чиято полза е направено, наследява ли имуществото, което не е в патримониума на завещателя при откриване на наследството – чл. 19, ал.1 ЗН. Твърди се, че тези въпроси са обуславящи за изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика.
Ответникът по касация П. С. Т. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски градски съд, І г.о, 18- ти състав, постановено на 23.10.2013 г. по гр.д. № 7794/2012 г. , и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Л. С. Станчова и В. В. Ц. против П. С. Т. искове с правно основание чл. 42 ЗН за признаване за частично недействително на нотариално завещание от 06.02.2003 г., направено от С. Т. Ц., и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците съответно върху 1/3 ид. част и 1/6 ид. част върху три земеделски имота, предмет на завещанието.
По делото е установено, че с нотариално завещание от 06.02.2003 г. общият на страните наследодател С. Т. Ц. е завещал на своя син – ответника П. Т., всичките си недвижими и движими имоти, които притежава към смъртта си, в това число шест ниви, индивидуализирани в завещанието по площ, местонахождение и граници. Твърдението на ищците е било, че правото на собственост върху три от описаните в завещанието земеделски имоти – нива, съставляваща имот № 1791196 с площ 0.670 дка, нивата, съставляваща имот с площ 5.182 дка в м. ”Градски път”, и нива от 2.941 кв.м в м. ”Б.”, съставляваща имот № 10192, са възстановени след смъртта на завещателя, който е починал на 27.05.2007 г. , поради което по отношение на тези имоти завещанието е недействително по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗН и не е породило вещноправно действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че оставеното от С. Ц. нотариално завещание не е завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН, а е универсално завещание, с което завещателят се е разпоредил с цялото си имущество. Приел е, че това следва от логическото и граматическото тълкуване на употребените в нотариалното завещание думи и изрази, изразяващи волята на наследодателя да завещае на сина си “всичките си недвижими и движими имоти”, в което се включват и изрично изброените ниви.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Макар тези въпроси да са от значение за изхода на делото, не се установява да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да са разрешавани противоречиво от съдилищата. От представените към касационната жалба решения на ВКС, относимо към поставения въпрос е решение № 59 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 1063/2013 г. на ІІІ г.о., в което е прието, че при спор за това дали едно завещание е общо или частно, следва да се изхожда от обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството. Мотивите на това решение неправилно се интерпретират от жалбоподателите в смисъл, че във всички случаи, когато завещаните имоти се изброяват, като се конкретизира техния размер, местонахождение, и пр., се касае за частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН. В посоченото решение не се съдържа такова заключение. Напротив, съдебната практика приема, че няма законова пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които формират съвкупността, поради което обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН; че когато е завещано конкретно имущество, за определяне характера на завещанието като общо или частно следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва с предмета на завещанието; че когато от доказателствата по делото е видно, че няма друго имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл. 16, ал.1 ЗН. В този смисъл напр. решение № 14 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 1398/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 276 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 2959/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 268 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съдебната практика, включително и в посочените решение на ВКС, се акцентира върху това, че при изясняване на действителната воля на завещателя отделните клаузи на завещанието следва да се тълкуват във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието – с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността, и съобразно правилата на формалната и житейската логика. При разрешаване на въпроса относно характера на завещанието, оставено от наследодателя С. Ц., въззивният съд се е съобразил с цитираната практика. Тълкувайки нотариалното завещание в неговата цялост, а не само в частта, върху която насочват вниманието си касаторите, въззивният съд е приел, че изявената от завещателя воля, така както е отразена в текста на завещанието, е да се разпореди с цялото си имущество – извод, който следва от употребения израз “завещавам…. всичките си недвижими и движими имоти, които притежавам по време на моята смърт”, а това определя завещанието като общо по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН и изричното посочване на част от това имущество не го превръща в завет.
Предвид изложеното, третият материалноправен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, няма самостоятелно значение за изхода на делото. Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗН, според която заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, не намира приложение за общите завещателни разпореждания. С т.3 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и ако са съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН / 16.03.1996 г./, т.е. универсалните завещателни разпореждания произвеждат действие и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение относно действието на нотариалното завещание на С. Ц. относно разпоредените с него земеделски имоти, собствеността върху които е възстановена окончателно по реда на ЗСПЗЗ след смъртта на завещателя.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1942 от 27.10.2014 г. по гр.д. № 1530/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: