1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София,19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 5116 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т.-Л. и Х. Д. Л., чрез адв. Й. Г., против решение № 337 от 29. 09. 2017 г. по гр. д. № 269/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 6 от 19. 01. 2017 г. по гр. д. № 480/2016 г. на РС – Ботевград, с което са уважени предявените от С. М. М. и В. Б. М. против С. Х. Т.-Л. и Х. Д. Л. искове с правни основания 108 ЗС – за установяване на собствеността върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „З.“, с площ от 596 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 05815.307.414 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-49/14. 10. 2011 г., и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху реална част от 298 кв.м. от описания имот, заемаща югоизточната му част, при граници на тази реална част: останалата част от имот с идентификатор 05815.307.414 и имоти с идентификатори 05815.307.413, 05815.307.409, 05815.307408 и път с идентификатор 05815.307.660 и чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат поставената от тях в югоизточната част на имота метална барака. Излагат съображения за неправилност на решението и искат отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. М. М. и В. Б. М., чрез адв. И. И., излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл. чл. 108 и 109 ЗС, съставът на окръжния съд е приел, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот на основание сключен през време на брака им договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 21. 07. 1998 г., а останалата 1/2 идеална част от правото на собственост представлява частна държавна собственост, за което е съставен АЧДС № 419/5. 12. 2014 г. Приел е, че ищците са собственици и на намиращата се в северозападната част на имота двуетажна вилна сграда, която са построили по одобрен архитектурен проект, на основание право на строеж, учредено с договор за право на строеж върху държавна земя от 13. 03. 1989 г., сключен между ОНС-Б., ищцата С. М. и ответницата С. Т.-Л., и договор за взаимно прехвърляне на идеални части от право на строеж, сключен с н.а. № 7/09. 01.1992 г., между суперфициарите С. М. и С. Т.-Л., с който било постигнато съгласие С. М. да придобие идеалната част на С. Т. от правото на строеж на двуетажната вилна сграда в северозападната половина от имота, а С. Т.-Л. да придобие идеалната част на С. М. от правото на строеж на двуетажна вилна сграда в югоизточната половина от имота.
Прието е, че ответниците С. и Х. Лукови нямат право да лишават ищците от владение върху югоизточната реална част от процесния имот и да монтират и държат в тази част метална барака. Прието е, че учреденото им на 13. 03. 1989 г., от държавата, чрез ОНС – [населено място], право на строеж е погасено по давност, на основание чл. 67 ЗС, поради неупражняването му в законоустановения петгодишен срок /до предявяване на иска на 28. 04. 2016 г. върху имота не са предприемани действия по строителство на сградата, за която ответниците са придобили право на строеж/. Прието е, че действията на ответниците по упражняване на фактическа власт върху югоизточната реална част от 298 кв.м. от имота и недопускане на ищците в нея са неоснователни, тъй като ищците, като собственици на 1/2 ид.ч. от имота, имат право на достъп до всичките му части и ползването му, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху същата, на осн. чл. 108 ЗС. Прието е, че действията по поставяне и държане в югоизточната част от имота на метална барака са без основание и пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот в пълния му обем, поради което ответниците ще следва да бъдат осъдени да премахнат бараката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, уточнени, на основание ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, с оглед конкретиката на спорния предмет, както следва:
а/. при учредено от държавата, върху държавен имот, в полза на две лица, за вилни нужди, право на строеж по одобрен архитектурен план, с неуточнени параметри /в попълнената бланка на договора фигурира както текст за предоставяне право на построяване на самостоятелни етажи от сграда, така и текст за построяване на две самостоятелни сгради-близнаци/, при равни права, последвало одобряване на архитектурен проект за застрояване на мястото с къща-близнак, включваща югоизточен и северозападен близнак и взаимно прехвърляне между суперфициарите на притежаваните по 1/2 идеални части от правото на строеж върху югоизточния и северозападния близнак, така че единият от тях да придобие право на строеж за югоизточния, а другият за северозападния близнак, последвало построяване от единия суперфициар на едната вилна сграда-близнак, съответно на придобитото право на строеж, и придобиване от този суперфициар на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота, то може ли суперфициарят, реализирал правото на строеж и придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от земята, да се позове на разпоредбата на чл. 67 ЗС срещу другия суперфициар, нереализирал придобитото право на строеж на другата вилна сграда-близнак в 5 годишния срок по чл. 67 ЗС, изтекъл както при действието на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗС, така и след отмяната й /ДВ бр. 33/1996 г./, ако държавата, като собственик на другата 1/2 идеална част от имота, не се е позовала на погасено право на строеж по чл. 67 ЗС;
б/. дали в посочената по-горе хипотеза възниква право на собственост върху построеното и за двамата суперфициари;
в/. допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС от собственик на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот срещу лице, което е завладяло и ползва реална част от имота, ако това лице е придобило право на строеж на самостоятелна сграда в имота и не е реализирало същото в срока по чл. 67 ЗС, но на погасяването се е позовал само единият съсобственик на земята, притежаващ 1/2 идеална част от имота.
Твърди се, че разглеждането на въпросите ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че разглеждането на така поставените въпроси не би било от значение за решаване на спора, предмет на делото, образувано по искове с правни основания чл.чл. 108 и 109 ЗС.
Относно иска по чл. 108 ЗС.
Не е от решаващо значение при преценка основателността му дали ответниците са носители на ограничено вещно право на строеж на самостоятелна сграда в югоизточната част на процесния парцел или същото се е погасило, поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, изцяло, частично /само за 1/2 идеална част от терена и в полза на съсобственика на тази 1/2 ид.ч., направил възражение по чл. 67 ЗС/ или въобще не се е погасило.
Това е така, защото притежанието на право на строеж оправомощава суперфициаря да предприеме действия по построяване на сградата и да осъществява владение върху частта от мястото, необходима за извършване на строителството, до приключването му, а след построяване на обекта – да придобие право на собственост върху построеното и да ползва частта от мястото, необходима за ползване на сградата. На тези правомощия съответстват задълженията на собственика на мястото да търпи действията по извършване на строителството, след приключването му – да търпи построената сграда, собственост на суперфициаря, и ползването от последния на частта от терена, необходима за ползване на сградата, както и да не извършва действия, несъвместими с правото на суперфициаря да осъществи строителството и притежава и ползва построеното върху имота му. При отстъпено право на строеж върху държавна земя при действието на редакцията на чл. 15, ал. 3 ЗС от изменението й със ЗИДЗС, обн. ДВ бр. 87/74г., до отмяната й през 1996 г. /ДВ, бр. 33/96г./ суперфициарят има право след построяването на сградата да ползва и цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея, представляваща площ по чл. 64 ЗС.
Докато суперфициарят не започне предприемане на действия по построяване на сградата, собственикът, а при съсобственост всеки от съсобствениците, може да владее цялото място и да го ползва както намери за добре – да го обработва, да се облагодетелства лично от полезните му свойства, да го отдава под наем или предоставя за временно безвъзмездно ползване, да събира добивите и т.н. След като суперфициарят започне да извършва действия по строителство, собственикът може да упражнява посочените правомощия върху частта, която не е необходима за осъществяване на строителството, а след построяване на сградата – върху частта, незаета от построеното /както бе посочено по-горе, при отстъпено право на строеж върху държавна земя в периода 1974г.-1996 г., след построяването на сградата суперфициарят има право да ползва и цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея по чл. 64 ЗС/.
В настоящия случай от страна на ответниците, претендиращи да притежават право на строеж на вилна сграда върху процесния парцел, не е предприето и започнало извършването на някакви строителни дейности за реализация на придобитото право на строеж, поради което ищецът, като собственик на 1/2 идеална част от имота, има право да упражнява фактическа власт върху същия във всичките му реални части и да го ползва изцяло. Действията на ответниците, изразяващи се в лишаване на собственика на 1/2 ид.ч. да ползва реална част от парцела с площ на тази реална част, равна на половината от площта на парцела, биха били неоснователни дори и правото на строеж да не е погасено въобще или да е погасено частично /само в полза на ищеца – собственик на 1/2 ид.ч., направил възражение по чл. 67 ЗС/.
Относно иска по чл. 109 ЗС.
При преценка основателността му също е без значение обстоятелството дали ответниците са носители на ограничено вещно право на строеж на вилна сграда върху процесния парцел или същото се е погасило, поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 ЗС. Това е така, защото суперфицията е за вилна сграда, а не за постояване на метална барака. Ответниците не въвеждат твърдения построяването и държането на металната барака да е извършено на основание реализирано право на строеж, по одобрен архитектурен проект и издадени строителни книжа, нито това се установява от събраните доказателства /видно е от писмените доказателства, че металната барака представлява незаконен строеж, извършен без учредено право на строеж и издадени строителни книжа, без съгласието и въпреки противопоставянето на ищците – собственици на 1/2 ид.ч. от терена/. Поставянето и държането на металната барака в имота пречи на ищците упражняват правото си на собственост върху 1/2 идеална част в пълен обем, в границите на пространствените предели на целия парцел. Следва да се допълни, че нито има въведени твърдения от ответниците, нито събраните по делото доказателства съдържат данни металната барака да представлява временно съоръжение, необходимо за осъществяване строителни дейности, предприети за реализиране на правото на строеж. Още повече, че същата е поставена 2005-2006 г., а до предявяване на иска и след това няма започнати строителни работи.
След като разглеждането на поставените от жалбоподателите въпроси не е от решаващо значение за делото, то по същите не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На следващо място, по поставените правни въпроси има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна /с цел осъвременяването й, преодоляване на погрешно тълкуване или по други причини/, поради което разглеждането им не би допринесло за развитието на правото и точното приложение на чл.чл. 67, 63, 64 ЗС. В практиката се приема следното: съсобствениците на имот могат, в хипотезата на чл. 67 ЗС, да упражняват поотделно правата си, породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност, като правото ще се счита погасено само по отношение на съсобственика, позовал се на чл. 67 ЗС, тъй като, съгласно чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, давността не се прилага служебно; в производството по ревандикационния иск съсобствениците не са задължителни необходими другари; до реализиране на правото на строеж суперфициарят може свободно да се разпорежда с него, като нормата на чл. 66 ЗС е приложима след построяване на сградата /напр. решение № 96 от 09. 05. 2013 г. по гр. д. № 878/2012 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 531/2012 от 1. 07. 2013 г. по гр. д. № 1350/2010 г., 4 г.о./. Приема се, че право на собственост върху сграда, построена в чужд имот, може да възникна в полза на лице, което не притежава земята, само въз основа на съществуващо право на строеж. Това ограничено вещно право може да е учредено от собственика на земята, да е придобито чрез прехвърлителна сделка от друг суперфициар преди реализирането му, да е придобито чрез прехвърляне на собствеността върху изградената постройка, в който случай правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата /напр. решение № 153 от 7. 04. 2010 г. по гр. д. № 847/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 675/26. 01. 2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 399 от 22. 10. 2010 г. по гр. д. № 715/2010 г. на ВКС, 2 г.о./.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторите С. Х. Т.-Л. и Х. Д. Л. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 29. 09. 2017 г. по гр. д. № 269/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в.
ОСЪЖДА С. Х. Т.-Л. и Х. Д. Л. да заплатят на С. М. М. и В. Б. М. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: