4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 20.06.2011година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 806 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв. А. С., в качеството и на процесуален представител на Г. Г. Д., последната действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното дето М. М. Д., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 352 от 15.03.2010 год., по т. д.№ 1216/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отменено решение № 39 от 28.07.2009 год., по т.д.№ 586/2008 год. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени предявените от настоящите касатори, в качеството им на ищци по правоприемство на б.ж. на [населено място]- ЕТ М. З. Д., починал в хода на първоинстанционното производство, обективно и субективно активно съединени искове срещу [община] – по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 48 716.84 лв. – обезщетение за причинени им имуществени вреди от непозволено увреждане на л.а. „К.” с ДК [рег.номер на МПС] при настъпило на 06.08.2007 год. в [населено място] ПТП и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1974.49 лв., мораторна лихва за забава, обхващаща периода 06.08.2007 год. -19.11.2007 год..
Касаторът въвежда оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа, че доколкото въззивният съд при новото разглеждане на делото се е произнесъл по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, въпреки разгледания от Старозагорския окръжен съд, след дадени му с отменително решение на Пловдивския апелативен съд № 518/28.10.2008 год., по т.д.№ 833/2008 год. задължителни указания по правната квалификация на същия, иск по чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, то налице е произнасяне извън предмета на спора, който порок обуславя касирането му на осн. чл.281, т.2 ГПК.
Оплакването за неправилност е обосновано с незаконосъобразността на извода на въззивния съд, че в хипотезата на финансов лизинг, активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените на вещта имуществени вреди от деликт е лизингодателя, изграден, според касатора, в нарушение на материалноправната норма на чл.343 ТЗ, поставяща риска от случайно повреждане или погиване на тази вещ в тежест на лизингополучателя.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право – за материалноправната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, респ. чл.50 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато са причинени имуществени вреди по отношение на вещ, ползвана при условията на финансов лизинг се разрешава противоречиво от съдилищата, като същевременно този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са посочени решения на СРС : от 6.10.2003 год., по гр.д.№ 4715/2002 год., потвърдено с решение на СГС от 16.12.2004 год., по гр.д.№ 469/2004 год. и от 06.10.2003 год., по гр.д.№ 4516/2002 год., частично отменено с решение на СГС от 09.12.2004 год., по гр.д.№ 468/2004 год..
В срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК ответникът- Община- К. е депозирал отговор срещу касационната жалба, изразявайки несъгласие с искането за допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на установените от законодателя предпоставки.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведените основания за достъп до касационен контрол и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, в правомощията си на инстанция по същество, сезирана с въззивната жалба на Община- К., е възприел изцяло за основани на закона и доказателствения материал по делото фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за осъществен на 06.08.2007 год., в резултат на виновно бездействие на длъжностни лица на ответника, деликт- ПТП, от което по отдадения на лизинг на наследодателя на ищците б.ж. на [населено място] ЕТ М. Д., упражняващ търговска дейност под фирма „ Д.- АВТО- М. Д.”, автомобил „К.” с ДК [рег.номер на МПС] са нанесени вреди, възлизащи на обща стойност 48 716.84 лв., което обуславя и наличие на основание за ангажиране деликтната отговорност на ЮЛ за тяхното възстановяване.
Позовавайки се на правото на собственост върху лизинговия автомобил, клаузите на сключения между страните договор за финансов лизинг и прекратяването му по общо съгласие с допълнително споразумение от 04.04.2008 год., довело до връщане на вещта Пловдивският апелативен съд е отрекъл, обаче, ищците, като наследници на лизингополучателя – ЕТ М. Д. да са активно материалноправно легитимирани по предявените искове. Счел е, че доколкото рискът от случайното погиване или повреждане на автомобила, по силата на чл.343 ТЗ е за лизингополучателя, а според клаузите на процесния договор върху последния тежи и всеки риск, свързан с експлоатацията на същия, то за причинените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от настъпилото от виновно бездействие на служители на Общината, ПТП активно легитимиран е само собственика, независимо от отстраняването им от ползувателя –ЕТ – арг. от чл.134 ЗЗД.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното решение се налага правен извод, че формулираният от касатора въпрос на материалното право, като обусловил крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че по отношение на същия липсва трайно установена съдебна практика, каквато отсъства и по приложението на чл.343 ТЗ, според настоящия съдебен състав в случая е достатъчно, за да обоснове критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до приложените съдебни актове на СРС, то при отсъствието на данни за влизането им в сила, същите не подлежат на обсъждане- арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 352 от 15.03.2010 год., по т. д.№ 1216/ 2009 год., в частта му, предмет на касационна жалба вх.№ 3184/ 28. 05.2010 год., подадена от Г. Г. Д., лично и в качеството и на законен представител на малолетното и дете М. М. Д..
УКАЗВА на касатора Г. Г. Д., лично и като законен представител на малолетното дето М. М. Д., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС д.т. за касационното производство в размер на сумата 1013.83 лв./ хиляда и тринадесет лева и осемдесет и три ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както в рамките на същия срок представи по делото и съответния платежен документ, удостоверяващ извършено плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на горепосочения срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване или евентуално прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: