О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
С., 26.04.2011 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1363 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №ІІ-35 от 15.06.10г. по гр.д.№177/10г. на Б. окръжен съд е отменено решение №59 от 02.07.09г. по гр.д.№61/08г. на Районен съд Царево и е отхвърлен предявеният от наследниците на К. К. С. срещу наследниците на К. К. С. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с предмет нива от 11 дка в местността „Селихлярски юрт” в землището на[населено място].
По делото е установено, че спорната нива фигурира в емлячния регистър от 1935г. на името на К. С. Гърчов. През 1949г. тя е била декларирана от единия му син К. К. С., като има препратка към партидата на бащата, а също и отбелязване, че е внесена от К. в ТКЗС. По тази причина е възстановена от поземлената комисия на наследниците на К..
Ищци по делото са наследниците на другия брат К. К. С., които се позовават на отбелязване в партидата на общия наследодател К. Гърчов, че нивата е продадена на К. /а не на другия брат К./, както и на свидетелски показания в същия смисъл.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че К. К. не е придобил собствеността нито на производно основание, тъй като не е закупил нивата с нотариален акт, нито на първично основание, тъй като до обобществяването и не е изтекъл периодът на придобивната давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към жалбата се поставя въпросът, уточнен от настоящия състав – дали искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да бъде отхвърлен при наличие на писмени доказателства и свидетелски показания, от които се установява, че общият наследодател е прехвърлил собствеността върху процесния имот на едно от децата си. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочат се решения №975 от 19.07.94г. по гр.д.№1498/93г. на ВС, ІV ГО; решение №1227/16.01.09г. по гр.д.№4772/07г. на І ГО на ВКС и решение №257 от 14.06.94г. по гр.д.№815/93г. на ІV ГО на ВС.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос се свежда до това може ли отбелязването в данъчния регистър по партидата на общия наследодател, че е продал една от нивите си на свое дете, както и свидетелските показания за наличие на такава продажба, да обуслови уважаването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който да бъде признато за установено, че нивата е била собственост на това дете към момента на образуване на ТКЗС по силата на извършената продажба. По този въпрос няма противоречива съдебна практика. Обратно, последователно в практиката се приема, че и в тези случаи, за да настъпи транслативният ефект на продажбата, тя трябва да е била оформена с нотариален акт. В този смисъл са и посочените от жалбоподателя решения №975 от 19.07.94г. по гр.д.№1498/93г. на ВС, ІV ГО и решение №257 от 14.06.94г. по гр.д.№815/93г. на ІV ГО на ВС. Отбелязванията по емлячните регистри имат значение само като индиция, че е променено владението на имота и при доказване, че е изтекъл предвиденият в закона срок на придобивната давност преди обобществяване на имота, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ би могъл да бъде уважен на това основание. Неотносимо към спора по настоящото дело е третото решение – решение №1227/16.01.09г. по гр.д.№4772/07г. на І ГО на ВКС, тъй като то е основано на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, която не намира приложение в настоящия казус, тъй като няма данни владението на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС да е основано на писмен договор, доброволна делба или друг подобен писмен документ. В практиката на ВКС последователно се приема, че под писмен документ по смисъла на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ се разбира двустранен писмен документ, чрез който се предава владението на имота, по силата на който владелецът започва да упражнява фактическа власт – в този смисъл решение №717 от 19.07.09г. по гр.д.№118/99г. на ІІ ГО; №643/01.07.04г. по гр.д.№1480/03г. на ТК, ІІ ТО; №754/25.04.02г. по гр.д.№1504/01г. на V ГО; №945/08.12.08г. по гр.д.№3623/07г. на І ГО и др. Отбелязването в данъчния регистър от 1935г. за извършена продажба не представлява такъв писмен документ и затова в случая разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ не намира приложение и съдебната практика по този текст няма връзка с настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-35 от 15.06.10г. по гр.д.№177/10г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: