1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3447 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД [фирма] против Решение № 1450 от 10.07.2014г. по в.гр.д.№ 1437/2014г. на САС, ГО, 7 състав: в частта с която след отмяна на решението по гр.д.№ 12716/2012г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ за разликата от 26 000лв. до 35 000лв., касаторът е осъден да заплати още 9 000лв. обезщетение за причинените на малолетния К. Л. неимуществени вреди от пътното произшествие от 01.08.2012г.; и в частта за потвърждаване на същото решение в частта за уважаване на иска за разликата над 6 000лв. Постъпила е и насрещна касационна жалба от пълномощника на малолетния ищец, действащ чрез своя баща и законен представител срещу решението на САС в частта за потвърждаване решението на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 35 000лв. до претендираните 50 000лв.
В касационната жалба на дружеството са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон /чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД/ и допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му в обжалваната част и отхвърлянето на иска за разликата над 6 000лв. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са по приложението на чл.52 ЗЗД- 1/За критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди; 2/Следва ли съдът при прилагането на чл.52 ЗЗД са се съобразява с ответника по иска /дали е делинквент, застраховател, държавата по искове по ЗОДОВ, работодател по искове по КТ/ или обезщетението се определя по общи принципи съобразно вредата, а не според ответника; 3/ Как да се тълкува с оглед прилагането на чл.52 ЗЗД изразът „икономическа конюнктура в страната”, използван в Решение№ 59 от 29.04.2011г. на 2т.о. на ВКС и изразът „конкретните икономически условия”, използван в Решение № 83 от 06.07.2009г. на 2т.о. като обуславящи намаляване или увеличаване на размерите на обезщетенията. Посочва се, че САС формално се е позовал на тези задължителни според практиката на ВКС критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. 4/ Защо и трябва ли съдилищата да присъждат по-малки суми срещу държавата по чл.52 ЗЗД във връзка със ЗОДОВ и делинквентите по чл.45 ЗЗД, на какъв правен принцип почива това. Позоваването с оглед въведената допълнителна предпоставка е на ППВС 4/68г., на Решението по т.д.№ 43/2010г. на 2 т.о., Решение № 633/2010г. на 4 г.о., Решение № 558 от 28.10.2010г. на 3 г.о. и решение № 59 от 29.04.2011г. на 2 т.о.; Поставен е въпрос и по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД- 5/ Налице ли е основание за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, ако пострадалият е извършил нарушение на обективно правило за поведение-в случая ЗДвП. Противоречието с практиката на ВКС е аргументирано с указанията на ППВС 17/63г. относно ирелевантността на вината на пострадалия, допринесъл за настъпването на вредите.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с жалби и на двете страни САС е приел, че между страните няма спор относно наличието на двете групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента: наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането-застрахования и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а е концентриран върху приложението на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обсъдени са причинените на малолетното дете увреждания от пътното произшествие от 01.08.2012г. мозъчно сътресение; изкълчване на дясната раменна става; навяхване на шийните прешлени; разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакътна става и множествени охлузвания на тялото, горните и долните крайници. Съобразено е проведеното 10-дневно комплексно болнично лечение, включващо наместване на изкълчената дясна раменна става, която е била обездвижена за срок от 30 дни, обездвижване и на шийните прешлени за срок от 20 дни посредством шийна яка и проведена рехабилитация. Отчетено е състоянието на детето към момента на прегледа от вещото лице-оплаквания от главоболие и ограничение движението на дясната ръка встрани с 15 градуса. След обсъждане на характера на уврежданията, двумесечният възстановителен период, остатъчното явление – ограничение в движенията на горния десен крайник, което все още не е преодоляно, възрастта на ищеца /на 11 г. към датата на ПТП/ с произтичащите от това повишена ранимост на психиката и нетърпимост към ограничения в движенията, момента на настъпване на увреждането и икономическата обстановка в страната към този период, за справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца увреждания е приета сумата 35 000лв. По заявеното възражение за съпричиняване е мотивирано, че релевантните факти са извършването от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, както и причинната му връзка с вредоносния резултат. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза е прието за установено, че ПТП е настъпило върху платното за движение, на 20 м след кръстовище, а самото платно е с ширина 7 м. От тези факти е изведено, че улицата съставлява двулентов двупосочен път в очертанията на населено място по смисъла на чл.113, ал.2 ЗДвП. Констатирано е като безспорно, че в близост до мястото на ПТП няма пешеходна пътека /няма пътни знаци и маркировка в района на ПТП/ и е прието, че съобразно чл.113, ал.2 ЗДвП детето е разполагало с възможността да предприеме пресичане на пътното платно на мястото, където е настъпило ПТП. Решаващият извод е, че след като не е налице обективно нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, то в случая не е налице и основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а настъпването на ПТП се дължи единствено на поведението на виновния водач, за когото ударът е бил предотвратим, който при това /съгласно решението по н.а.х.д. № 5004/2013 г. на СРС/ е управлявал МПС без свидетелство за управление /такова изобщо не му е издавано/, в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без надлежно свидетелство.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като те са поставени общо без конкретна връзка с решаващите изводи на САС при определяне размера на обезщетението. Относно тълкуването и съдържанието на критерия справедливост е налице многобройна и непротиворечива задължителна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК и не се констатира несъответствие на обжалваното решение с нея. Многократно съставите на ТК на ВКС са се произнасяли по въпроса, че понятието „справедливост” като критерий за определяне размера на обезщетението има комплексен характер и е специфично за всяка хипотеза на увредени лица; че рамката за справедливост е конкретна за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото Правните проблеми, които касаторът навежда при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД в различни случаи на отговорност за вреди са изцяло хипотетични, без връзка и невключени в обхвата на спора, поради което и не са предмет на произнасянето на въззивната инстанция. Недопустимо е искането за допускане на касационното обжалване с цел настоящият състав на ВКС да тълкува критерии за определянето размера на справедливото обезщетение за морални вреди, чието съдържание и смисъл е разяснен в решения на други състави на колегията.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД произтича от неразбирането на дружеството на ясните и категорични правни изводи на въззивната инстанция, която не е отрекла обективния характер на съпричиняването разбиран и тълкуван като обективно способстване за настъпване на вредоносния резултат, при което намаляването на обезщетението не е обусловено от виновното и противоправно поведение на пострадалото лице и деликтоспособността /способността да отговаря за извършен деликт/ на пострадалия. Въззивната инстанция ясно е мотивирала, че причина за настъпването на пътната злополука е само поведението на застрахования водач; пострадалото дете е пресичало правомерно пътното платно и неговите действия не са в причинна връзка с вредоносния резултат.
При неуважаване искането по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от ответника, на основание чл.287, ал.4 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на ищеца.
Разноски за производството на ищеца не се присъждат, тъй като липсва искане и доказателства за извършването им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1450 от 10.07.2014г. по в.гр.д.№ 1437/2014г. на САС, ГО, 7 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.