О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 398
София, 13.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4107/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. К. И. и К. Г. И. , двамата от гр. Х. срещу решение № 100 от 23.05.2008 по гр. д. № 91/2008 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 09.10.2007 г. по гр. д. № 223/2007 г. на Хасковски районен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между И, действали като настойници на малолетната М. Х. Г., договор за продажба на притежавания от малолетната 1/3 ид. ч. от недвижим имот УПИ ХVІІ-5345 по плана на гр. Х. и втория етаж от жилищната сграда построена в имота, съставляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 97 кв. м., в полза на купувача И. К. И. – син на настойниците, срещу поето от последния задължение за осигуряване на издръжка и гледане на малолетната до навършване на пълнолетие, а при продължаване на образованието й във ВУЗ – до навършване на 25 годишна възраст.важен е и иска за ревандикация на същия имот в полза на ищцата М. Развити са доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, които са основание по чл. 281 ГПК за касационна отмяна на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението е въведен довод, за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Нередовността й не е била отстранена в определения от съда срок.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради разрешаване на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВС.
М. Г. е предявила срещу И. К. И. при условията на обективно кумулативно съединяване иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане и иск за ревандикация на същия имот. В хода на производството касаторът И. е възразил, че договорът за продажба е сключил по време на брака му със З. К. , поради което придобитият имот е станал семейна имуществена общност. Съпругата му има качеството на необходим другар и поради това, че искът не е предявен и срещу нея исковата молба е нередовна. Съдът с определение от 20.04.2007 г. е оставил исковата молба без движение с указание да се поиска конституирането като ответник и на необходимия другар – съпругата на купувача по договора, И. И. и е дал 15 дневен срок за това. С молба от 23.05.2007 г. ищцата е уведомила съда за имената и адреса за призоваване съпругата на ответника и е представила препис от исковата молба за връчване на този ответник. Съдът с определение от 29.06.2007 г. е възобновил производството по делото и разпоредил връчване на искова молба на необходимия другар.
Действително това процесуално действие, което следва да се приеме като конституиране на нов ответник наред с първоначалния, е извършено след изтичане на определения от съда срок, но това не е основание за прекратяване производството по делото. Исковата молба подадена срещу И. К. е била редовна и процесът по този иск е валидно учреден. По отношение на него не е било налице основание за прекратяване производството по делото. В случай, че ищцата не изпълни указанието да поиска конституирането на нов ответник наред с първоначалния, поради това, че той има качеството на необходим другар, това не прави исковата молба нередовна, нито постановеното по този иск решение недопустимо. Неконституирането на необходимия другар като страна в процеса е основание той да поиска отмяна на решението – чл. 233, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 304 ГПК от 2008 г., тъй като то рефлектира и в неговата правна сфера.
Определения от съда срок за отстраняване нередовността не е преклузивен, поради което извършеното процесуално действие – конституиране на необходимия другар като нов ответник по делото, е валидно и допустимо. Такова е и постановеното решение по отношение на тази страна.
В касационната жалба се поддържа довод и за необоснованост на извода за основателност на иска за разваляне на целия договор, който се обосновава с това, че между страните са били уговорени две престации: едната определена сума пари, а втората алеаторно задължение за даване издръжка и гледане на продавачката до навършване на пълнолетие. В изложението към касационната жалба не е посочено основание за допускане на касационно обжалване свързано с разрешаването на този съществен материалноправен въпрос, но от изложеното в нея може да се изведе, че се твърди въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Доводът е неоснователен. От съдържанието на сключения договор за продажба не се установява, страните да са формирали воля за сключване на два договора – за продажба на идеална част от имота срещу заплащане на определена цена и за продажба на останалата част от него срещу поето задължение за издръжка и гледане на продавачката. Липсва конкретизация за основанието, на което е платена записаната в договора сума, поради което не може да се направи извод, че се касае за два договора за продажба съответно с комутативна и алеаторна престации. След като страните са се уговорили купувача да осигури издръжка и гледане на продавача до навършване на пълнолетие или до 25 годишна възраст ако продължи образованието си във ВУЗ, то това е основание да се приеме, че е уговорена само алеаторна престация, а предоставянето на една сума при сключването на договора съставлява част от алеаторната престация. Неделимостта на уговорената алеаторна престация за издръжка и гледане следва от негйната природа – чл. 128 ЗЗД. Неделима е и насрещната престацията за прехвърляне правото на собственост върху притежавания от ищцата имот в неговия пълен обем.
Неделимостта на уговореното по договора следва и от намерението на страните, а то е осигуряване издръжка и гледане на продавача до навършване на пълнолетие или до 25 годишна възраст ако продължи образованието си във ВУЗ. Воля за нещо различно не е формирана и обективирана в съставения за това нотариален акт.
Неизпълнението на поетото задължение за даване издръжка и гледане е безспорно установено по делото. Нещо повече установено е, че ищцата е живяла и е получавала издръжка и гледане от чичо й И. К. , брат на баща й, и неговата съпруга, при които се е установила да живее, както и че родителите на касатора И. И. не са дали съгласие К. и съпругата му да бъдат назначени за настойници. При така установените факти, които не се оспорват от касаторите, същественият материалноправен въпрос за това налице ли е неизпълнение на алеаторния договор, което да е основание за развалянето му, е решен при правилно прилагане на закона, след като е прието, че се касае за алеатероне договор.
След проверка на решението не се установи да са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения тричленен състав на І-во г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 9* г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: