О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
гр. София, 10.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.дело № 338 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Европейски политехнически университет, [населено място], чрез юрисконсулт А. М., касационна жалба против решение № 322 от 12. 10. 2016 г. по гр. д. № 526/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 847 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 1280/2016 г. на Пернишкия районен съд, с което е уважен предявеният от А. Г. Р. – Х. против Европейски политехнически университет, [населено място] иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на сумата 5066, 65 лв. неплатено трудово възнаграждение за периода 1. 03. 2015 г. – 30. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 1. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба А. Г. Р. – Х., чрез адв. С. Т., САК, излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което Европейски политехнически университет, [населено място], е осъден, на основание чл. 128, т. 2 КТ, да заплати на А. Г. Р. – Х. сумата 5066, 65 лв. неплатено трудово възнаграждение за периода 1. 03. 2015 г. – 30. 06. 2015 г., съставът на окръжния съд е приел, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на решението на районния съд по реда на чл. 272 ГПК, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно заведение, където е заемала длъжността „заместник ректор, висше училище“, породено от сключен между страните трудов договор № 73/26. 10. 2011 г., изменен със споразумение от 1. 10. 2012 г. На 10. 07. 2015 г. страните са сключили споразумение, по силата на което работодателят се е задължил до 30. 09. 2015 г. да преведе по банкова сметка на ищцата сумата 5000 лв. трудови възнаграждения и хонорари за периода 1. 01. 2015 г. – 30. 06. 2015 г., срещу което ищцата дарява в полза на университета остатъка от дължимите й за периода 1. 01. 2015 г. – 30. 06. 2015 г.трудови възнаграждения в размер на 5066, 65 лв., както и че при неизпълнение от страна на работодателя на задължението за превод на сумата 5000 лв. по банковата сметка на ищцата в срок до 30. 09. 2015 г., споразумението „се счита за невалидно“. Приел е, че споразумението има характер на договор за опрощаване по чл. 108 ЗЗД, с който ищцата се отказва от вземането си за сумата 5066, 65 лв. дължимо трудово възнаграждение за периода 1. 01. 2015 г. – 30. 06. 2015 г., сключен под прекратително условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД – незаплащане в срок до 30. 09. 2015 г. на дължими на ищцата трудови възнаграждения за предходен период в общ размер 5000 лв. Приел е, че с настъпване на прекратителното условие действието на договора за опрощаване е прекратено с обратна сила /чл. 25, ал. 2 ЗЗД/ и е възстановено правното положение отпреди опрощаването, при което работодателят дължи на ищцата сумата 5066, 65 лв. неплатена част от трудовото й възнаграждение за периода 1. 01. 2015 г. – 30. 06. 2015 г. Приел е, че тази дължима сума не е била изплатена към предявяване на иска, нито в хода на исковото производство /на 9. 12. 2015 г. са платени 12000 лв., включващи сумата 5000 лв. – част от трудовото възнаграждение за периода 1. 01. – 30. 06. 2015 г. и сумата 7200 лв. – трудови възнаграждения за период след 30. 06. 2015 г./ , поради което искът по чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен за пълния предявен размер. Уважена е и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но със същото не се поставя никакъв материалноправен или процесуалноправен въпрос. Развити са подробно оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /изразяващо се в необсъждане на всички събрани и относими към предмета на делото доказателства, както и в неразглеждане на всички направени от страните и релевантни фактически твърдения, правни доводи и възражения/, както и поради необосноваността му /изразяваща се в несъответствие между фактическите изводи на съда и събраните по делото доказателства/. Твърди се и постановяването му в нарушение на материалния закон. Всички тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на съдебния акт би могла да се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол. К. съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се обосновава и наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване – с какво разглеждането на даден въпрос ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд.
При този изход на делото Европейски политехнически университет, [населено място], ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата А. Г. Р. – Х. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 12. 10. 2016 г. по гр. д. № 562/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, 3 с-в.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, [населено място], [улица], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. Г. Р.-Х., ЕГН [ЕГН], сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: