1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр.София, 11 юни 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3000 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя Д. И. М., чрез адв. Е. А., срещу определение №85/27.03.2015г., постановено по ч.гр.д. № 981/2015г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна касационна жалба против определение №13420/01.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №2398/2014г. на Софийски градски съд. Със същото определение жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] – [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за касационното производство в размер на сумата 1000 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е недопустим, евентуално неправилен и незаконосъобразен, като се моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], чрез адв.П. П., в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в едноседмичния срок по 275 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че правилността на първоинстанционния съдебен акт, с който е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е проверена по същество от въззивния съд и с постановеното от него определение е изчерпан инстанционният контрол. Съдът е основал извода си на задължителното тълкуване на закона, дадено по т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разрешението, прието по т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, заповедното производство е уредено от закона като двуинстанционно. Постановените от въззивния съд актове в това производство не подлежат на касационен контрол. Произнасяйки се по жалбата срещу разпореждането на районния съд, СГС е постановил окончателен съдебен акт. Като е оставил без разглеждане частната касационна жалба против въззивното определение, постановено в рамките на заповедното производството, съставът на ВКС, ІІ г.о., е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Изложените в частната жалба оплаквания срещу определението на ВКС в частта му за разноските, в т.ч. и заявеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, имат характер на молба за изменение на обжалваното определение в тази му част. Поради това, делото следва да се докладва съдебния състав на ВКС, ІІ г.о., за произнасяне по молбата за изменение на определението в частта, касаеща отговорността за разноски.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №85/27.03.2015г., постановено по ч.гр.дело №981/2015г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] – [населено място] частна касационна жалба с вх.№95367/06.08.2014г.
По молбата за изменение на определение №85/27.03.2015г., в частта му за разноските, съдържаща се в настоящата частна жалба, делото да се докладва на съдебния състав по ч.гр.д. №981/2015г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.