О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 399
гр. София, 12.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1334/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.К. срещу решение № 1386 от 26.11.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1285/2012 г., с което е отменено първоинстанционното решение №293 от 26.07.2012 г. по търг. дело № 380/2011 г. на СтЗОС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен отрицателният установителен иск на касатора срещу [фирма] за недължимостта на сумата от 147 184,16 лева-стойност на консумирана ел.енергия по фактура № [ЕГН] от 26.04.2011 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който излага съображения за недопускане до касация, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема за неоснователен отрицателния установителен иск на касатора срещу [фирма] за недължимостта на сумата от 147 184,16 лева-стойност на консумирана ел.енергия по фактура № [ЕГН] от 26.04.2011 г., съдът се е позовал на следните установени по делото факти:
Ищецът е ползувател на ел.енергия по договор сключен при общи условия със снабдителя „Е. България електроснабдяване”. За измерване на потребяваното количество ел.енергия от страна на ищеца и в присъствието на представители и на двете страни е монтиран стандартен и в изправно техническо състояние отчетен уред-електромер.Уредът е монтиран в помещение на ищеца и той е имал достъп до помещението, в което се намира ел.таблото с електромера. По делото се установява, че при направената проверка от страна на ответното дружество-снабдител на 14.04.2011 г./ около 1 месец след монтажа на уреда за измерване/ се установява, че на междинния клеморед на захранващите трите фази проводници с токовите вериги на електромера е създадена паралелна токова намотка, която позволява заобикалянето на същия , в резултат, на което електромерът е отчитал само 12,21 на сто от консумираната ел.енергия. С оглед тази констатация ответното дружество е направило корекция на дължимата сума за конкретния период /от монтажа на електромера до проверката/ като я е увеличило с неправомерно „спестения” размер, т.е. за разликата от отчетаната намалена стойност до тази на реалноизползваната от страна на ищеца. С оглед изложените и приети за доказани на базата на категорични гласни доказателства и заключение на техническата експертиза факти, решаващият съдебен състав приема, че са налице основания за ангажиране отговорността на ищеца като страна по договора за доставка на електроенергия:виновно поведение в разрез със задължението му по чл.54 ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. България Е.” одобрено с решение на ДКЕВР от 10.05.2008 г. изразяващо се в неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване като в този случай се коригира грешката в измерването като функция на реално отчетената такава/ чл.54,ал.2 т.1 от ОУ/. Това е така, доколкото са ясни и точно определени: самият размер на „спестената” ел.енергия като количествено съотношение към реалноконсумираната такава и конкретният период. .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос за възможността, съгласно закона доставчикът на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период и за валидността на подобни клаузи с такова съдържание в самите общи условия. Позовава е на противоречие по този въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №165 по т.д. 103/2009 г., Р №26 по т.д. 427/2010 г., Р №189 по т.д. 39/10 , № 177 по т.д. № 1008/2010, всичките на ТК,ІІ т.о. и други.
В цитираните решения съставите на ВКС единодушно приемат, че липсва законово основание за корекция на сметките за вече доставена ел.енергия само на база констатирано неточно отчитане от принадлежащо на доставчика средство за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя препятстващо правилното отчитане на ползваната ел.енергия. Настоящият случай, както се вижда от гореизложеното не е аналогичен с третирания в цитираната практика на ВКС, тъй като по настоящия спор при съвкупната преценка на всички събрани доказателства е установена от фактическа страна виновна интервенция върху средството за търговско измерване монтирано в специално помещение, което следва от това, че: достъп до електромера е имало единствено от страна на потребителя и налице са данни за подмяна на пломбите върху ел. таблото и монтиране на допълнително устройство на междинния клеморед на електромера , в резултат на което се получава точно определена грешка в измерването на реално консумирана ел.енергия.
С оглед изложеното, липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираната задължителна съдебна практика на ВКС е несъотносима към спецификата на конкретния спор, предмет на разрешаване с обжалваното съдебно решение.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1386 от 26.11.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1285/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.