1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5790 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Л. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 16.07.2014г., постановено по реда на чл.294, ал.1 ГПК по в.гр.д.№2014/2014г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение от 21.12.2012г. по гр.д.№5004/2012г. на Районен съд – Плевен, за отхвърляне на предявените от Р. Л. Х. срещу Професионална гимназия по туризъм „А. К.”, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Професионална гимназия по туризъм „А. К.”, чрез процесуален представител адв.З., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Р. Л. Х. срещу Професионална гимназия по туризъм „А. К.”, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ със заповед №РД15-459/16.07.2012г. на директора на Професионална гимназия по туризъм „А. К.”; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”старши учител практическо обучение”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад и конкретно указания за подлежащите на доказване факти и чия е тежестта на доказване на тези факти”. Така поставения от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е стоял на разрешаване поради това, че във въззивната жалба страната не се е позовала на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, а за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, т.2 по въпроса: „при наведено оплакване за злоупотреба с право като неравноправно третиране при уволнението само на един служител и назначаване на негово място на лице без изискващото се по-високо образование върху работодателя ли лежи тежестта на доказване, че правото на равно третиране е нарушено”. В обжалваното въззивно решение са изложени мотивите на съда по наведения в исковата молба довод за нарушение на чл.8, ал.1 КТ, с каквито указания именно – за произнасяне по наведените твърдения и доводи за нарушение на чл.8, ал.1 КТ – е върнато делото на повторно разглеждане след като е отменено постановеното при първото разглеждане въззивно решение /в което е направен извод, че липсват доказателства по делото за злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка с процесното уволнение/. Т.е. поставеният от касатора въпрос е разрешен по конкретния спор с постановеното отменително касационно решение и постановеното при повторното разглеждане въззивно решение не е в противоречие с дадените указания, вкл. за разпределяне на доказателнствената тежест. По същество въззивният съд е приел за установено, че изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено от работодателя с оглед нуждите на работата и че работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал.1 КТ. Правилността на тези изводи във въззивното решение не може да бъде проверявана при допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Освен до тук обсъдените въпроси, в изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът не е поставил други правни въпроси, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2014г., постановено по в.гр.д.№2014/2014г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: