О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С., 14.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1367/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място] против Определение №62 от 4.02.2015г.., постановено по въззивно ч.д.№761/2014 год. по описа на Пловдивски апелативен съд, втори търг.състав, с което след отмяна на допуснатото обезпечение на иска с определение №842 от 16.04.2014г. по т.д.№139/2014г. по описа на Пловдивски ОС, XVІІ с-в, е оставена без уважение молбата на [фирма] за обезпечение на предявения срещу [фирма] –гр.П. иск за сумата 48 372.62 лв. чрез налагане на запор върху движими вещи.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излагат се съображения по същество, че са налице предвидените в чл.391 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на поисканото обезпечение на иска. Оспорват се изводите на въззивния съд, свързани с необходимостта в обезпечителното производство да бъдат представени всички доказателства, установяващи допустимостта и вероятната основателност на иска. Алтернативно се претендира обявяване на определението за нищожно,поради неясни мотиви и неправилна препратка към разпоредбата на чл.390 ГПК. С оглед допустимостта на обжалването по чл.274 ал.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – решен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, и се представя решение на В., постановено по чл.290 ГПК. Претендират се разноски за производството по обжалване на определението.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], с който се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане. Излагат се съображения, че не е допустимо касационно обжалване на определение на въззивен съд, с което е отменено определение по допускане на обезпечение и с което е оставена без уважение молбата за обезпечение на иска. При условията на евентуалност се поддържа неоснователност на частната жалба, обуславяща потвърждаване на обжалваното определение. Претендират се разноски по делото.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С определение №842 от 16.04.2014г., постановено по т.д.№139/2014г., Пловдивският ОС е допуснал обезпечение на предявените искове от [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 48 372.62 лв. – дължимо възнаграждение за осъществени превози от ищеца, чрез налагане на запор върху посочените в решението движими вещи и при внасяне на гаранция в размер на 7 000 лв. Сред внасянето на гаранцията от молителя [фирма] съдът е издал обезпечителна заповед на 22.04.2014г. С обжалваното пред касационната инстанция определение №62 от 4.02.2015 год., постановено по в. ч.д.№761/2014 год., Пловдивският апелативен съд, втори търговски състав, е отменил определението на Пловдивския ОС, с което първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху движими вещи. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за допускане на обезпечение и е обезсилил издадената обезпечителна заповед.
Подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Съгласно чл.396 ал.2 изр.последно ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи определението на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение на иска ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. По аргумент за противното и съобразно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №1/2010г. от 21.10.2010г. по т.д.№1/2010г., ВКС, ОСГТК, не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с който същият е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение. Именно такъв е настоящия случай, при който Пловдивският АС, действащ като въззивен съд, е оставил без уважение молбата на [фирма] за допускане обезпечение на иска.
Без значение за допустимостта на частната жалба е отразената в диспозитива на определението на въззивния съд възможност за касационно обжалване на определението, тъй като необжалваемостта произтича от разпоредбите на процесуалния закон. Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение молбата на ищеца за допускане на обезпечение на иска, не попада и в кръга на определенията по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Обезпечителното производство по висящ правен спор има привременен и съпътстващ конкретния спор характер, поради което постановените в това производство определения не дават разрешение по същество на други производства, нито преграждат тяхното развитие. Неоснователно е и алтернативното оплакване на жалбоподателя за нищожност на определението, поради неяснота на мотивите. Определението е постановено в законен състав и е валидно.
С настоящото определение не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Посоченото тълкуване се отнася и до разноските, направени при и по повод обжалване на определенията по реда на чл.396 ГПК, тъй като функционалната зависимост на обезпечителното производство от исковия процес е валидна за всички инстанции в производството по допускане на обезпечение. В тази връзка разпоредбата на чл.81 ГПК е неотносима и неприложима за определенията, постановени в обезпечителното производство.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] вх.№1251/18.02.2015г. против Определение №62 от 4.02.2015г.., постановено по в.ч.д.№761/2014 год. по описа на Пловдивски апелативен съд, втори търг.състав, с което след отмяна на допуснатото обезпечение на иска с определение №842 от 16.04.2014г. по т.д.№139/2014г. по описа на Пловдивски ОС, XVІІ с-в, е оставена без уважение молбата на [фирма] за обезпечение на предявения срещу [фирма] –гр.П. иск за сумата 48 372.62 лв. чрез налагане на запор върху движими вещи.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.