4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С., 17.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 71 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ч., подадена чрез адвокат Н. М., срещу въззивно решение № 176 от 17.09.2013г., постановено по в.гр.д. № 255/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 63 от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 396/2013 г. на Кърджалийския районен съд са уважени предявените от М. Г. Ч. срещу [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросите: следва ли работодателят да посочи в заповедта липсващите качества на работника или служителя и допустими ли са гласни доказателства за установяване на обстоятелството, притежава ли работника или служителя необходимите качества за заеманата от него длъжност, са относими към изхода на спора и даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постоянната практика, тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответната страна – [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт В. Димитрова изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради непосочване на правен въпрос, който да е от значение за делото, и по отношение на който да е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от М. Г. Ч. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № [ЕГН]/31.01.2013 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип Банкиране на дребно” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. В. съд е приел, че уволнението на Ч. е законосъобразно на приложеното от работодателя основание – чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Изложил е съображения, че заповедта съдържа обстоятелства, обуславящи трайна липса у ищцата на конкретни качества за ефективно изпълнение на трудовите й функции съобразно длъжностната характеристика. Извършената от работодателя преценка за липсата на определени качества за изпълнение на определена работа е направена за конкретен период от време, с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Приел е за установено обстоятелството, че ищцата не е покрила поставените от работодателя осемнадесет критерия, необходими за осъществяване на трудовата функция, изпълнявана от нея до уволнението й.
По поставените в изложението въпроси- следва ли работодателят да посочи в заповедта липсващите качества на работника или служителя, и допустими ли са гласни доказателства за установяване на обстоятелството, притежава ли работника или служителя необходимите качества за заеманата от него длъжност не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На въпроса следва ли да бъде мотивирана заповедта, с която трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС / решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г., ІV г.о.; решение № 165 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 15 от 5.03.2013 г. по гр.д. № 209/2012 г., ІV г.о. и др./. Прието е, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време, с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявление за един сравнително продължителен период от време. Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Това може да бъде направено и в друг документ, към който тя препраща и който е бил известен на работника или служителя. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде посочено в заповедта, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа, и/или бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с тази практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, с които практиката е уеднаквена изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателката не е обосновала необходимостта от промяна на установената съдебна практика.
По въпроса- допустими ли са гласни доказателства за установяване на обстоятелството, притежава ли работника или служителя необходимите качества, за да се справя с възложената му работа също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е съдебната практика, че гласните доказателства са допустими. В настоящият случай такива са допуснати от съда, а това как те са ценени е въпрос по съществото на спора, свързан с правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 340 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 17.09.2013г., постановено по в.гр.д. № 255/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Осъжда М. Г. Ч. от [населено място], [улица], вх.А, ет.І, ап.4 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 340 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: