5
Гр. д. № 1769/2015 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 399
София, 19.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1769/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г.-И. срещу решение от 03.12.2014 г. по гр. д. № 8925/2013 г. на Софийски градски съд. Касационният довод е за недопустимост на решението както и потвърденото с него първоинстанционно, като постановени по нередовна искова молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане касационна проверка по разрешените от въззивния съд процесуални въпроси: 1. ако ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, длъжен ли е Въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение или може даде нов срок за отстраняване нередовностите и без да е поискано това от страната; 2. допустимо ли е въззивното решение ако е постановено без да са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Не претендира разноски за производството.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационна проверка съдът взе предвид следното:
В. Л. И. и Г. Л. И. са предявили срещу касаторката и дъщеря й В. Е. Д.-Ю. и съпругът й В. Ю. искове за възстановяване на запазените им части от наследството, останало от баща им Л. Г. И. и за делба на съсобствения недвижим имот – апартамент № 42 в [населено място], ж. к. С.”, [жилищен адрес]. В петитума на исковата молба е поискано делбата да бъде допусната между ищците и преживялата съпруга на наследодателя касаторката Р. И..
В отговора на исковата молба касаторката е възразила, че я намира за нередовна, тъй като не е посочена цената на иска по чл. 30 ЗН, както и че този иск подлежи на разглеждане от СГС като първа инстанция.
Районният съд в решението си е приел, че искът по чл. 30 ЗН е неоценяем. Приел е, че е подсъден на районен съд като първа инстанция, тъй като не се включва в изключенията, за които изрично е предвидено, че се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция. Позовал се е и на нормата на чл. 343 ГПК, която повелява, че съдът, сезиран с иск за делба, е компетентен да разгледа и всички спорове между страните относно съществуването на имуществена общност и правата им в нея.
След като е разгледал двата иска и формирал наследствена маса по чл. 31 ЗН, съдът е уважил иска по чл. 30 ЗН. Приел е за установено, че наследствената маса възлиза на 78167.26 лв., а разполагаемата на наследодателя част на 19541.81 лв. Стойността на имуществото, останало в наследството на наследодателя при настъпване на смъртта, му възлиза на 18554.52 лв. и е недостатъчно да покрие запазената част на наследниците му по закон от първа низходяща линия – ищците по иска, поради което накърняването на тези части е с по 10264.56 лв. Накърняването е последица от извършеното разпореждане от наследодателя чрез дарение в полза на касаторката с притежаваните от него ? ид. ч. от апартамента. Приел е също, че поради извършеното разпореждане от касаторката с имота, делба на който се иска, през 2009 г. в полза на дъщеря й В. Ю. срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане, този имот не може да бъде върнат в наследството на наследодателя. Придобитите права върху него следва да се запазят, а правата на ищците за запазената им част да се трансформира в право на парично вземане в размер на по 13590.17 лв. за всеки един.
По иска за делба е приел, че имотът е съсобствен между ответниците В. Ю. и съпругът й В. Ю., тъй като алеаторния договор е сключен от В. по време на брака й с В. Ю.. Те се легитимират като собственици на ? ид. ч., а ищецът В. И. на ? ид ч., което право е придобил на основание наследствено правоприемство след смъртта на майка му Л. Д. ( първата съпруга на наследодателя), тъй като имотът е придобит от родителите му по време на брака им.
Искът за делба, предявен от Г. И., е отхвърлен като неоснователен, след като е приет за установено, че той се е разпоредил с придобитата от него ? ид. ч. от имота чрез договор за замяна, сключен с баща му Л. И. през 1985 г.
Отхвърлен е и искът за делба, предявен срещу преживялата съпруга на наследодателя Р. Г.-И. като неоснователен, тъй като тя не се легитимира като съсобственик на имота. През 2009 г., преди предявяване на иска за делба, тя се е разпоредила с придобитите от нея ? ид. ч. от апартамента на основание дарение, (направено от наследодателя Л. И. през 1994 г.), чрез договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане в полза на дъщеря й В. Ю..
Първоинстанционното решение е обжалвано от Р. Г.-И. с доводи за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба в частта по иска по чл. 30 ЗН, тъй като неправилно е прието, че искът е неоценяем и по него не е внесена държавна такса. Отново е поддържала, че този иск е подсъден като първа инстанция пред СГС и не е имало основание за съединяването му с иска за делба.
Въззивният съд е приел доводът за неподсъдност на иска по чл. 30 ЗН за неоснователен.
С определение от 12.05.2014 г. въззивният съд е констатирал, че адв. Д. с молба от 14.03.2014 г. е представила пълномощно от 01.07.2013 г., с което ищците я упълномощават да ги представлява пред въззивната инстанция. Въззивния съд е намерил, че адв. Д. не установява да е имала процесуална представителна власт за първоинстанционното производство, поради което е дал указание на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба като внесат по 157.27 лв. – държавна такса по предявените искове по чл. 30 ЗН, която е определена въз основа на ? ид. ч. от данъчната оценка на имота, предмет на договора за дарение, с което са накърнени запазените им части; да представят доказателство, че са упълномощили адв. Д. да подаде исковата молба и да ги представлява в първоинстанционното производство; както и В. И. да потвърди дали е предявил иска за делба срещу В. и В. Ю., както е възприел първоинстанционния съд.
Указанието е съобщено на адв. Д., посочена като процесуален представител на ищците в исковата молба. С молба от 10.06.2014 г. адв. Д. е уведомила съда, че няма връзка със страните и че не е упълномощена да извърши действията съгласно указанията на съда. В проведеното съдебно заседание на 17 юни 2014 г. адв. Д. се е явила и е заявила, че няма връзка с ищците, поради което указанията следва да им бъдат съобщени на посочените от тях адреси.
Съдът е разпоредил указанията да бъдат съобщени лично на ищците, като е съобразил, че по делото няма данни за процесуалната представителна власт на адв. Д. за първоинстанционното производство.
С молба от 25.06.2014 г. ищците Г. И. и В. И. са представили доказателство за внесени държавни такси по иска по чл. 30 ЗН и пълномощно, за представителната власт на адв. Д., с което са я упълномощили да предяви иск за делба на апартамента и иск за възстановяване на запазените им части от наследството на баща им Л. И.. Представили са и подписан от тях екземпляр от исковата молба. С молба от 25.06.2014 г. адв. Д. е посочила, че искът за делба е предявен от В. И. срещу В. и В. Ю..
С тези действия ищците са изпълнили указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба и в проведеното съдебно заседание на 7.10.2014 г. съдът е приключил съдебното дирене и дал ход на делото за разглеждане по същество.
Първият процесуален въпрос не е разглеждан от съда. От данните по делото се установява, че към 12.05.2014 г., когато е указал на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, адв. Д. не е била упълномощена да ги представлява пред първоинстанционния съд, поради което неправилно указанието е съобщено на нея. Затова е било разпоредено указанията да се съобщят лично на ищците. След като те са били уведомени за тях са предприели описаните по горе действия, с които са отстранили и трите нередовности на исковата молба, като са потвърдили и извършените процесуални действия от адв. Д. пред първоинстанционния съд.
Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което не може да бъде определен като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Процесуалният въпрос допустимо ли е въззивното решение след като е постановено по нередовна искова молба, също не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него, тъй като не е решен в противоречие с възприетото в ТР по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2001 г.
Въззивният съд при направено възражение от въззивницата за нередовност на исковата молба и допуснати грешки в доклада на първоинстанционния съд е указал на ищците да отстранят същите. Указанието е изпълнено и след това съд е пристъпил към разглеждане на въззивната жалба по същество с произнасяне по разрешените материалноправни въпроси.
Въпросът е мотивиран с това, че при връчване, указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба на адв. Д., тя е имала процесуална представителна власт да представлява ищците във въззивното производство. При данните за това каква процесуалната представителна власт е имал адвоката, към датата на съобщаване на указанията чрез него, правилно съдът е намерил, че при липса на доказателства ищците да са представлявани от валидно упълномощен адвокат в първоинстанционното производство, указанията за допуснатите нередовности в исковата молба и вида на процесуалните действия за отстраняването им трябва да им бъдат съобщени лично, както и това, че следва да потвърдят извършените от адв. Д. процесуални действия от тяхно име в първоинстанционното производство.
Съобразно това не е било налице редовно уведомяване за дадените указания с връчване на съобщението за тях на адв. Д. на 21.05.2014 г., поради което за съда не е възникнало задължението поради това че исковата молба не е приведена в съответствие с изискванията за редовност м седмодневен срок от това уведомяване, да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото.
Поставеният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2014 г. по гр. д. № 8925/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: