5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 172/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Н. М., чрез адв. П. А., касационна жалба срещу решение № 211 от 24. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 366/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, потвърждаващо решение № 74 от 15. 05. 2018 г. по гр. д. № 634/2017 г. на РС – Балчик, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. М. против М. М. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г., с площ от 10 декара, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на [населено място], общ. Б., обл. Д., местност „М.“. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 496, ал. 3 ГПК и на чл. 108 ЗС, при необсъждане на относими към спора факти и при неразглеждане на всички доводи на ищцата за нищожност и незаконосъобразност на публичната продан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. М. К., чрез адв. Ю. О., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Н. М. против М. М. К. иск за собственост на процесния недвижим имот. Като придобивно основание ищцата е посочила договор за дарение, сключен с н.а. № …./6. 12. …. г. Имотът бил изнесен на публична продан по изп.д. № 1148/2016 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 737, и възложен на ответника М. К. с възлагателно постановление от 31. 03. 2017 г., вписано на 7. 07. 2017 г., след влизането му в сила. Твърди се, че постановлението за възлагане от 31. 03. 2017 г. не е породило прехвърлително действие, тъй като е нищожно – не е подписано от компетентно лице (частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител). Въведени са и доводи за незаконосъобразност на същото, поради съществени процесуални нарушения, допуснати при извършването на публичната продан – неизвършване на опис на имота (неавтентичност на протокола за опис), неуведомяване на ищцата, длъжник в изпълнителното производство, за публичната продан и непредоставяне на възможност на същата за доброволно изплащане на дълга, възлагане на имота не по най-високата предложена цена, тъй като при определянето на началната цена не е изискана актуална данъчна оценка. Твърди се, че ищцата е обжалвала постановлението на възлагане, но с решение № 185 от 4. 07. 2017 г. на ОС – Добрич жалбата й е била оставена без уважение, като съдът не е разгледал част от посочените от жалбоподателката основания за нищожност и незаконосъобразност на постановлението. Решението на окръжния съд не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което доводите за нищожност и незаконосъобразност на публичната продан не са преклудирани и следва да бъдат разгледани в настоящото исково производство.
С отговора на исковата молба ответникът М. К. е заявил, че влязлото в сила постановление за възлагане се ползва със стабилитет и може да бъде оспорвано само ако не е било обжалвано и само на основанията, посочени в чл. 496, ал. 3 ГПК – участие в наддаването на лица в нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. В случая възлагателното постановление е било обжалвано от ищцата на основания, идентични с посочените в исковата молба и жалбата й е била оставена без уважение, поради което доводите й за нищожност и незаконосъобразност са преклудирани. Развити са и съображения за неоснователност на същите.
Районният съд е приел от фактическа страна, че подписът на възлагателното постановление от 31. 03. 2017 г., както и на протокола за опис на недвижимия имот от 7. 12. 2016 г. е положен от И. Р. М., помощник – частен съдебен изпълнител, овластена от ЧСИ Л. Т. да извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител според законодателството на РБългария, с договор от 18. 04. 2011 г. Ищцата е била уведомена за изпълнителното производство и й е била предоставена възможност за доброволно изпълнение с призовка за доброволно изпълнение, връчена й на 24. 11. 2016 г., упълномощила е адвокат да я представлява и на 5. 12. 2016 г. е подала молба за отлагане на описа. Имотът е изнесен на публична продан при първоначална цена 21525 лв., при данъчна оценка 2131, 50 лв., поради което не е допуснато нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК. От правна страна е прието, че възлагателното постановление не се ползва със сила на пресъдено нещо, но се ползва със стабилитет. Последиците от възлагането отпадат в случай на отмяна на постановлението в производство по чл. 435 ГПК или при недействителност на същото на основанията, визирани в чл. 496, ал. 3, изр. 1 ГПК, каквито в случая не се твърдят, нито установяват от събраните доказателства. А и в случая не е установено възлагателното постановление да е нищожно, а проведената публична продан да е незаконосъобразна на посочените от ищцата основания.
Съставът на окръжния съд, за да потвърди първоинстанционния съдебен акт като въззивна инстанция, е приел, че процесният имот е собственост не на ищцата, а на ответника, който го е придобил по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 31. 03. 2017 г. по изп.д. № 1148/2016 г. на ЧСИ Л. Т., рег. № 737 с район на действие този на ОС – Добрич, вписано на 7. 07. 2017 г. Приел е, че възлагателното постановление е породило вещно-прехвърлително действие и ответникът по иска е придобил собствеността върху имота. Постановлението за публична продан се ползва със стабилитет и действителността на публичната продан може да бъде оспорвана при условие, че постановлението не е обжалвано и на изчерпателно посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК основания – допуснато нарушение на чл. 490 ГПК или невнасяне на цената. Порочните действия на съдебния изпълнител могат да се санкционират извън изпълнителното производство по дисциплинарен ред (чл. 70 ЗЧСИ) или чрез ангажиране на имуществената му отговорност (чл. 74 ЗЧСИ). В случая възлагателното постановление е било обжалвано от ищцата по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, на основания идентични с изложените в исковата молба, и жалбата е оставена без уважение. Поради това доводите за нищожност на постановлението и за допуснати нарушения при провеждане на публичната продан са преклудирани. А и сочените основания за недействителност не са свързани с допуснато нарушение на чл. 490 ГПК или с невнасяне на продажната цена.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди противоречие с ТР № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 129 от 22. 10. 2015 г. по гр. д. № 2091/2015 г. на ВКС. Развива оплаквания за неправилност на решението, но не поставя за разглеждане материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая липсва противоречие с цитираната от касатора практика. В съответствие с разясненията, дадени с ТР № 7/2014 от 31. 07. 2017 г., т. 3, съставът на въззивния съд е приел, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не формират сила на пресъдено. Изводите не противоречат и на решение № 129 от 22. 10. 2015 г. по гр. д. № 2091/2015 г. на ВКС, 2 г.о. Със същото се приема, че в хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК (когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава или при невнасяне на цената) недействителността на публичната продан може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и като преюдициален въпрос в производство по предявен иск за собственост върху имота обект на проданта. Прието е, че публичната продан не е годен придобивен способ, когато е недействителна на предвидените в чл. 496, ал. 3 ГПК основания. Длъжникът може да се защити както с установителен иск за признаване на недействителността, така и с иск за собственост. В съответствие с така формираното становище въззивният състав е приел в мотивите към обжалваното решение, че осъществената публичната продан е годен придобивен способ, тъй като не е недействителна на някое от основанията, визирани в чл. 496, ал. 3 ГПК – по делото нито се твърди, нито се установява имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава или обявеният за купувач да не е внесъл продажната цена.
На следващо място в изложението касаторът поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
а/. дали неистинският протокол за опис на недвижим имот по чл. 483 ГПК опорочава процедурата по публична продан;
б/. ползва ли се със стабилитет публичната продан, ако възлагателното постановление е обжалвано по реда на чл. 435 ГПК, но жалбата срещу него е оставена без уважение и окръжният съд не се е произнесъл по всички оплаквания за незаконосъобразност на публичната продан; може ли в този случай необсъдените оплаквания да се разгледат в исковия процес, образуван по иск за собственост.
Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси.
На първо място, и двата въпроса не съответстват на установените по делото факти. Протоколът за опис на недвижим имот от 7. 12. 2016 г. е подписан от ПЧСИ И. Р. М., овластена от ЧСИ Л. Т. да извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител според законодателството на РБългария, с договор от 18. 04. 2011 г. А в постановеното по реда на чл. 435 ГПК решение № 185 от 4. 07. 2017 г. на ОС – Добрич съдът се е произнесъл по всички доводи на жалбоподателката – ищца в настоящото производство.
На следващо място, по въпросите има формирана практика, с която въззивният съд се е съобразил. Съгласно решение № 47 от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 2775/2014 г. на ВКС, 3 г.о., публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот (чл. 483 ГПК) и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота (чл. 496 ГПК). Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Проведената публична продан и възлагателното постановление могат да се атакуват по исков ред само на основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК и при условие, че възлагателното постановление не е обжалвано. А порочните действия на съдебния изпълнител могат да се санкционират извън изпълнителното производство по дисциплинарен (чл. 70 ЗЧСИ) и имуществен ред (чл. 74 ЗЧСИ).
Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр. 50/2015 г.), според която началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. В случая съдебният изпълнител е изискал данъчна оценка няколко месеца след провеждане на проданта, като при преценка законосъобразността на публичната продан е без значение обстоятелството, че началната цена е с размер надвишаващ десет пъти размера на данъчната оценка.
Така соченото основание не е налице.
Въпросът не е обсъждан от въззивния съд, тъй като е прието, че ищцата не разполага с възможност да атакува проданта по исков ред, заради допуснато нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр. 50/2015 г.).
На следващо място, допуснато нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК, дори и да е налице, не представлява порок, чиято степен на тежест е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае за допуснато нарушение на основен принцип на гражданския процес, на правото на участие на страните, на правото на безпристрастен съд, нито за нарушаване изискването за равнопоставеност на страните и за мотивираност на актовете.
В останалата част изложението съдържа оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235 и 236 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и на всички установени по делото факти, които са от значение при преценка основателността на иска. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и обсъждането им в настоящото производство е недопустимо.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото М. Н. М. ще следва да бъде осъдена да заплати на М. М. К. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 24. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 366/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на М. М. К. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: