4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
София,19.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2858 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД срещу Решение № 145 от 06.07.2018 год. по т.д.№ 112/2018 год. на Великотърновския апелативен съд.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Национална електрическа компания”ЕАД (НЕК), чрез процесуалния си представител юрк. Ст. К., изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационен контрол. Направил е искане за присъждане на възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.
Въззивното решение е постановено по жалбата на НЕК срещу Решение № 9 от 15.01.2018 год. по т.д.№ 139/2015 год. на Плевенския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от НЕК срещу акционерното дружество иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата 194645.08 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през периода 09.03.2011 – 19.08.2015 год. на подробно изброени помещения и площи на територията „АЕЦ-Белене”.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД предал на НЕК държането на процесното имущество, като му е предоставил достъп до него. За да отмени частично решението на ПлОС и уважи иска до размера на 89120.53 лв., съставът на ВТАС се е позовал на липсата на фактическо връщане на държането на помещенията. В съставените между страните т.нар. „въводни протоколи” е посочено „предаване на владението” и „предаване на ключовете”, но в помещенията са останали машините и съоръженията на „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД, поради което НЕК не е могъл реално да ги ползва. Приел е за неоснователно възражението на акционерното дружество, че въводните протоколи имат правното значение на договор за влог, поради което нему се дължи и месечно възнаграждение, което е заявил за прихващане.
В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт. Касаторът счита за неправилна преценката на ВТАС относно доказаността на ползването на имотите от „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД, ограничаването на достъпа и неоказването на съдействие, относно наличието на договор за влог и забраната за ползване на имотите. Заявеното искане е за касиране на въззивното решение и оставяне в сила отхвърлителното решение на ПлОС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но не по отношение на правни въпроси, формулирани съобразно критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а на изводи на ВТАС, които той счита, че противоречат на решения та ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съдържа се и бланкетно позоваване на чл.280 ал.2 ГПК.
Позовава се и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два въпроса: „1./ Валидно ли е новиране на взаимоотношения по прекратен договор за наем като договор за влог от лица без представителна власт в контекста на липса на противопоставяне на страните от чието име са действали същите?; 2./ Дължимо ли е обезщетение от бившия наемател по чл.236 от ЗЗД при недопускането на „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД до процесните имоти на „АЕЦ-Белене” през процесния период, предвид създадения след прекратяването на договора специален режим на достъп?”.
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК освен поради липса на конкретно формулирани въпроси, още и поради последователната и непротиворечива практика по т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение подлежащо на определяне на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Посочените от касатора Решение № 89/2013 год. по т.д.№ 431/2012 год. на ІІ т.о.; Решение № 147/2012 год. по гр.д.№ 627/2011 год. на ІІІ г.о. и Решение № 400/2010 год. по гр.д.№ 4204/2008 год. на ІІІ г.о. касаят потвърждаването по чл.301 ТЗ, прилагането на чл.107 ЗЗД и новацията, но доколкото няма формулирани въпроси, приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е изключено.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочените по-горе въпроси. Първият от тях касае новация, като позоваването на чл.107 ЗЗД се прави за пръв път пред настоящата инстанция, което не недопустимо. На второ място, безспорно е било обстоятелството, че договорът за наем е бил прекратен още през 2011 год. Пред първоинстанционния съд „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД е подържал тезата, че още със сключването на наемния договор от 2004 год. в него е включена клауза създаваща правоотношения по договор за влог по силата на който той е бил влогоприемател. Именно от дължимото му (според него) възнаграждение на по чл.250 ал.2 ЗЗД е формирано възражението му за прихващане. В хода на устните състезания пред въззивната инстанция тезата му е еволюирала, като защитна такава в смисъл, че е държал своите вещи в процесните помещения и след прекратяването на договора, тъй като те са били приети по договор за влог от НЕК. Т.е., че „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД е продължил да държи помещенията и след прекратяването на наемния договор но вече в качеството на влогодател по силата на приемо-предавателните протоколи. Както вече бе посочено, позоваването на новация се прави за пръв път пред настоящата инстанция, а и не покрива основните признаци по чл.107 ЗЗД за наличието на такава.
Вторият от посочените въпроси няма белезите на такъв съобразно критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, по естеството си съставлява твърдение за липса на кредиторово съдействие при изпълнение на задължението за предаване на държането на наетите вещи.
Както бе посочено, позоваването на чл.280 ал.2 ГПК е бланкетно. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради което доводите по касационната жалба имплицитно да се считат такива по чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 145 от 06.07.2018 год. по т.д.№ 112/2018 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Енергостроймонтаж-ПБ-Б”ЕАД да заплати на „Национална електрическа компания”ЕАД сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.