О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 20.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4107/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. В. против определение № 14773 от 16.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4275/2016 г. на Софийски градски съд, ВО, II – A състав, с което е потвърдено определение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 47431/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав. С последното е върната исковата молба на М. И. В. и производството по делото е прекратено, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.
Частната жалбоподателка моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че неправилно съдът е достигнал до извода за приложение последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като не била отсъствала на посочения в исковата молба адрес. По делото нямало представени протоколи на връчителя, с които да се удостоверява посещенията му на адреса, както и данни ищцата да е била уведомена за последиците от неизпълнение на задължението й по чл. 41, ал. 1 ГПК. Наред с това счита, че съдът е следвало по аналогия да приложи текста на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С частната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3ГПК, в което частната жалбоподателка М. И. В. счита, че касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по следните два процесуалноправни въпроса, а именно: (1) „Приложима ли е разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК в случаите, когато ищецът не е променял адреса си, който е посочил в исковата молба, но не са му връчени никакви книжа и същия не е уведомен за последиците от неизпълнението на указанията на съда?“ и (2) „Следва ли да се приложи в такива случаи по аналогия разпоредбата на чл. 129. ал. 2, изр. 2 ГПК и да бъде залепено съобщение чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица?“
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.: Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дадените с разпореждане от 04.09.2015 г. указания на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба на М. И. В. са й съобщени редовно чрез т. нар. фингирано връчване на съобщението по чл. 41,ал.2 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че тази разпоредба е приложима и в хипотеза, в която частната жалбоподателка не е напуснала посочения по делото адрес, но трайно, в продължение на два месеца не е пребивавала на същия, поради което сама се е поставила в невъзможност да получава съобщенията на съда.С оглед на това е приел, че разпоредбата на чл. 41,ал.2 ГПК е приложима и без страната да е да е предупредена за последиците от непосочване на нов адрес.
Следователно така изведените правни въпроси обуславят решаващите мотиви на въззивния съд и с оглед на това имат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче не е изпълнено посоченото от жалбоподателката допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото по тях има формирана задължителна практика на съда.
В определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2942/2014 г. IV ГО на ВКС и определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. IV ГО на ВКС, и двете постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е прието, че ако ищецът отсъства от посочения в исковата молба адрес в продължение на повече от един месец и не може да бъде намерен там за да бъде извършено лично връчване или връчване чрез друго лице , съобщението се прилага към делото и се счита връчено съгласно чл. 41,ал.2 ГПК. Прието е , че в случая не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41,ал.1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение , но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. В посочените определения е прието още, че при отсъствие на ищеца от посочения адрес, връчването на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба не следва да се извърши по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като този начин на връчване е уреден само за случаите, в които адресът на ищеца не е посочен в исковата молба и не е известен на съда. Този начин на връчване е с по-малки гаранции за действителното узнаване на указанията от ищеца в сравнение с гаранциите при връчване по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Разрешенията дадени в обжалваното определения са в съответствие с така визираната задължителна практика на ВКС , поради което същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 14773 от 16.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4275/2016 г. на Софийски градски съд, ВО, II – A състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: