2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 21.11. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3249 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8331 от 20.VІІІ.2014 г. на М. Х. А. от [населено място], област Х., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Х. против въззивното решение № 347 на Хасковския ОС от 14.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 535/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 67/4.ІV.2014 г. на РС-Харманли по гр. д. № 151/2013 г. С последното е бил отхвърлен неговия положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответника П. Д. Б. от [населено място], [община], с предмет съществуването на вземане по издаден от последния на 8.VІІІ.2011 г. запис на заповед в размер на сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева) и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата до подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК /28.ХІ.2012 г./ и до окончателното изплащане на паричното задължение.
Оплакванията на касатора А., конкретизирани в негова допълнителна /уточняваща/ молба от 9.ІХ.2014 г., са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Хасковския ОС съществени нарушения на специалните съдопроизводствени правила – тези „за разпределението на доказателствената тежест при доказване на менителничните притезания: чл. 464, чл. 465, чл. 473, ал. 2 ТЗ”. С оглед това се претендира касиране на въззивното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер общо на 630 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. Хр. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Хасковският ОС се е произнесъл по следните два противоречиво решавани от съдилищата материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ Каква следва да е връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване?; 2./ Как се разпределя доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК? Същите два правни въпроса били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация П. Д. Б. от [населено място], [община] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Хасковския ОС, касационната жалба на М. Хр. А. [населено място], област Х. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела, а според разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от този закон /Вж. т. 8, предл. 2-ро на чл. 1, ал. 1 ТЗ/ независимо от качеството на лицата , които ги извършват. В процесния случай предмет на отхвърления положителен установителен иск на касатора срещу ответника Б. е било съществуването на вземане по издадена от последния запис на заповед за сума в размер на 6 000 лева. Тези данни налагат извод, че атакуваното от М. Хр. А. въззивно решение е било постановено по търговско дело с цена на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК под законоустановения минимум от 10 000 лв. (десет хиляди лева). Същевременно разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, „действителността, изпълнението или неизпълнението й” или за нейното прекратяване и съответно последиците от това, се стига до образуване търговски спор /дело/. Ето защо, независимо от погрешното посочване на въззивната инстанция, че решението й „подлежи на обжалване пред ВКС”, същото, атакувано понастоящем от М. Хр. А. от [населено място], представлява влязъл в сила съдебен акт /Вж. чл. 296, т. 1 ГПК/, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Следвало е Хасковският ОС, при надлежно извършване на задължителната проверка по чл. 285 ГПК, да разпореди връщането на тази касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не се дължи присъждането на разноски в полза на касатора А..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8331 от 20.VІІІ.2014 г. на М. Х. А. от [населено място], област Х., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Х. против въззивното решение № 347 на Хасковския ОС от 14.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 535/2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 3249 по описа за 2014 г.