1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
[населено място], 22.06.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 744 /2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 404/14.12.2016г., постановено по т.дело №471 /2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 204 от 05.05.2016 г., постановено по търг.д. № 851 по описа за 2014 г. на Пловдивския окръжен съд е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.579, ал.2, вр. с чл. 189, ал.1, във вр. с чл. 576 ГПК, поради липса на предписана от закона форма, сключения на 10.01.2011 г. между И. С. К. и Б. Ф. А., договор за прехвърляне на дружествени дялове на [фирма], заверен с рег. № 90/10.01.2012г. от Нотариус С. П., рег. №638 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Пловдив, както и в частта, с която е уважен искът на Б. Ф. А. по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 5000 лв.
В касационната жалба касаторът И. С. К. поддържа оплаквания за недопустимост, алтернативно за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Б. Ф. А. в писмен отговор на касационната жалба излага аргументи за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството се развива повторно пред ВКС, ТК, след като с решение № 23 от 02.12.2014 г., постановено по т.д. № 228 по описа на ВКС, ТК, първо търговско отделение, са обезсилени решение №488/17.10.2013 г. по в.т.д. № 727/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 149/05.04.2013 г. по т.д. № 429/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на ПОС за ново разглеждане, с указание да бъде конституирано като страна в процеса търговското дружество [фирма].
Пловдивският апелативен съд е приел за безспорни следните факти: На 10.01.2011 г. между И. К., като продавач и ищеца Б. А., като купувач е сключен договор за продажба, с който И. К. прехвърля на Б. А. собствеността върху всички дялове от капитала на [фирма] – 100 дяла по 50 лв., за цената от 5000лв. Под подписа на продавача са изписани саморъчно трите имена на И. К., а под подписа на купувача Б. А. е отбелязано, че същият е положен след прочитане на текста и одобрението му от купувача. Основните спорни въпроси са дали купувачът е бил неграмотен при нотариалното удостоверяване на подписите на страните по договора, съответно дали в този случай е спазена изискуемата, съгласно разпоредбата на чл.192, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 579, ал.2 от ГПК форма за сключването му.
За да уважи обективно съединените искове, Пловдивският апелативен съд е приел, че предписаната от закон форма за действителност се осигурява чрез предвидените в процесуалните норми действия в рамките на отделните нотариални производства, в определената им последователност и съобразно предвидената специална компетентност на нотариуса, който извършва необходимото за конкретния вид сделка нотариално удостоверяване. Всяко нарушение, свързано с компетентността на овластеното лице, с вида, начина и последователността на удостоверяването, води до опорочаване на предвидената от закона форма, съответно съставлява основание за недействителност на сделката. Според съда, неграмотността на някоя от страните по договора изисква нейното авторство да е удостоверено по реда, предвиден в чл.189, ал.1 ГПК, като тази неграмотност произтича от невъзможността на участващото лице да подпише документа – чл.579, ал.2 ГПК. Съдът е направил извод, че А. е неграмотен от специализираната педагогическа екпертиза, която е дала заключение, че ищецът не е показал умения за четене на думи, изречения, текст, а уменията му се свеждат до изписването на елементи от букви и числа по даден образец, като познанията му на буквите от българската азбуката се свеждат до разпознаване на буквите Б. Съдът се е мотивирал, че на представените документи ищецът е полагал подпис, без да има изписване на пълните му имена, които видимо представляват различни графични комбинации от знаци, които не могат да бъдат квалифицирани като подпис и да индивидуализират техния автор. Прието е също, че неграмотността е била установена от нотариуса при нотариалното удостоверяване. Доколкото при този вид удостоверяване законът не изисква прочитането на съдържанието на документа на страните, по аргумент на чл.589, ал.2, изр.3 ГПК, то направеното отбелязване, че текстът на документа е прочетен на купувача, за съда това е индиция, че А. не е могъл сам да се запознае със съдържанието на документа. Изводът е, че след като нотариалното удостоверяване на авторството от страна на купувача не отговора на формалните изисквания на чл. 579, ал.2 и чл.189, ал.1 ГПК за действителност на договора за продажба, това обуславя нищожност на процесния договор.
По допустимостта на иска:
Недопустимостта на предявения иск касаторката обосновава с липсата на твърдения от А., че не е изразил воля и съгласие за сключване на договора за продажба на дялове на търговското дружество. От твърдението само за нарушаване от нотариуса на закона при нотариалното удостоверяване следва, че искът е самоцелен, защото не защитава правата на страната.
Така изложените доводи не обосновават извод за вероятна недопустимост на предявения иск. Съдът се е произнесъл по иска , с който е сезиран. Искът е с правно основание чл.26, ал.2, пр. трето ЗЗД – прогласяване на нищожност на договора за прехвърляне на дялове на търговско дружество по чл.129, ал.1 ТЗ, поради неспазване на предписана в ал.2 форма за действителност. Искът по чл.26, ал.2, пр.второ ЗЗД е друг иск и има за предмет прогласяване на недействителността на договор поради липса на съгласие на страната, която го е сключила, с какъвто съдът не е сезиран. Правният интерес, като процесуалноправна предпоставка за наличието на правото на иск, се преценява конкретно за всеки иск. В случая правният си интерес ищецът, като страна по договора, обосновава с липсата на изискуема от закона форма за действителност на сключения с ответницата договор за прехвърляне на дружествени дялове на търговското дружество [фирма].
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1.Дали полагането на подпис е преценка на участника в нотариалното производство или на нотариуса, който удостоверява неговата воля? Допълнителен критерий решение № 340/5.05.2010г. по гр.дело №137/2009г. на ВКС. Решение № 187/20.02.2009г. по гр.дело №633/2008г. на ВКС.
Обуславящ изхода на делото е изводът на съда, че когато нотариусът, при извършване на нотариалното удостоверяване, констатира неграмотност на страна по договора, тя трябва да положи отпечатък от палеца, защото законът изисква този начин на удостоверяване на авторството на документа. В компетентност на нотариуса е спазването на процесуалните норми, в които са разписани правилата за отделните видове нотариални удостоверявания, а нарушаването им води до опорочаване на предвидената от закона форма. С оглед на тези изводи на въззивния съд, съдебната практика, на която се позовава касаторът не е основание за допустимост на въззивното решение по допълнителния селективен критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Така в решение №187/20.02.2009г. по гр.дело №633/2008г., постановено по реда на отменения ГПК, съставът на ВКС също е приел, че в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи и на нотариуса, който извършва заверката на документа от лице, което има физически недъг – пареза. Следователно отговорът на поставения въпрос по настоящото дело не е разрешен в противоречие с цитираното решение на състав на ВКС. В задължителното за съдилищата решение по гр.дело №633/2008г., ВКС се е произнесъл за изясняване по тълкувателен път на употребеното в закона понятие „ недъгав” / чл.579, ал.2 ГПК/, в случая купувачът не страда от физически недъг. Липсата на идентичност в казусите изключва допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
При допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателката поставя въпросите: В какво съотношение е изискването за полагане на подпис – графичен знак, установяващ по безспорен начин автора и поставяне на отпечатък от десния палец, кой и как е задължен да установи грамотността на участника на действието? ВКС има еднозначна практика по въпроса за „недъгавост”, няма практика за термина „неграмотност” и начина на нейното установяване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В първата си част отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.189 ГПК. Законът визира две хипотези. Първата се отнася до частен документ, който носи отпечатък на десния палец, когато издател на документа е неграмотно лице, а втората част – когато частният документ е издаден от сляп. В тази хипотеза, според даденото в решение № 234 по гр.дело №4053/2013г. на ВКС тълкуване, слепотата е „недъгавост” по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК, поради което авторството на документа се удостоверява с полагане на отпечатък на десния палец на лицето. Следва да се отбележи, че страните са използвали всички допустими от ГПК доказателствени средства за установяване е ли е грамотно лице купувачът – гласни и писмени доказателства, и специализирана педагогическа експертиза. Изложените от жалбоподателката аргументи за допускане на решението до касационно обжалване по този критерий са доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК, които не са относими към критериите, формулиране в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно формулираните от касаторът въпроси, не обосновава извод за допускане на решението на Пловдивския апелативен съд по този селективен критерий.
По уважения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД не са посочени основания за допускане на решението на апелативния съд до касационното обжалване.
Разноски на ответника Б. А. не се присъждат, тъй като не са представени доказателства с отговора на касационната жалба да е заплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51/6.02.2017г., постановено по в.т.дело № 471/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: